Мис Ванситарт и мис Чадуик стояха в учителската стая, когато мис Роуън влезе и попита:
— Къде е Шаиста? Никъде не мога да я открия. А колата на емира току-що пристигна, за да я вземе.
— Какво? — учуди се Чади. — Трябва да е някаква грешка. Колата на емира дойде преди около четиридесет и пет минути. С очите си видях как Шаиста се качи и потегли. Тя бе една от първите, които заминаха.
— Предполагам, че са поръчали на два пъти кола или нещо подобно — повдигна рамене Елинор Ванситарт. После отиде да поговори с шофьора. — Трябва да има някаква грешка. Младата дама вече замина за Лондон преди четиридесет и пет минути.
— Вероятно е станала грешка, както казвате, мадам — изненадан отвърна шофьорът. — Но на мен ми дадоха ясни указания да взема младата дама от „Медоубенк“.
— Предполагам, че има недоразумение — повтори мис Ванситарт.
— Такива неща непрекъснато се случват — потвърди шофьорът невъзмутимо и спокойно. — Приемат се съобщения по телефона, записват се и се забравят. Но в нашата фирма се гордеем, че никога не допускаме грешки. Разбира се, както и вие казвате, човек никога не знае с тези ориенталски джентълмени. Понякога водят множество хора със себе си и издават по два-три пъти едни и същи заповеди. Мисля, че така е станало и в този случай.
Той ловко взе завоя и замина.
Мис Ванситарт гледа известно време с недоумение, но явно реши, че няма за какво да се притеснява, и с удоволствие зачака спокойния следобед.
През следобеда няколкото останали в училището момичета писаха писма и се поразходиха из околността. Други поиграха тенис, а плувният басейн — с оглед да няма произшествия — се наблюдаваше внимателно. Мис Ванситарт извади писалката си и хартия за писане и се разположи под сянката на един кедър. В четири и половина телефонът иззвъня и мис Чадуик вдигна слушалката.
— Училище „Медоубенк“ ли е? — чу се гласът на добре възпитан англичанин. — Мис Булстрод там ли е?
— Мис Булстрод отсъства днес. Говорите с мис Чадуик.
— О, става дума за една от вашите ученички. Обаждам се от Кларидж, от апартамента на емир Ибрахим.
— Да? Имате предвид Шаиста ли?
— Да. Емирът е доста обезпокоен, че нищо не му е било известено.
— Известено ли? Какво да му бъде известено?
— Ами, че Шаиста не е могла или че няма да дойде.
— Няма да дойде! Искате да кажете, че не е пристигнала?
— Не, не е пристигнала. Тръгна ли от „Медоубенк“?
— Да. Една кола дойде за нея към единадесет и половина и тя замина.
— Това е много странно, защото тук от нея няма и следа… По-добре да позвъня на фирмата, която осигурява коли за емира.
— Господи — каза мис Чадуик, — надявам се, че не се е случило нещастие.
— Е, нека да не мислим за най-лошото — отвърна весело младият мъж. — Мисля, че ако се бе случила злополука, щяха да ви съобщят. Или на нас. Не бих се притеснявал на ваше място.
Но мис Чадуик се притесняваше.
— Струва ми се много странно — каза тя.
— Предполагам, че… — започна колебливо младият мъж.
— Да? — настоя мис Чадуик.
— Ами, не бих искал да обсъждам с емира такива неща, но, между нас казано, дали около нея не се навърта някой приятел?
— Определено не — с достойнство отсече мис Чадуик.
— Не, не че трябва да има някой, но нали ги знаете момичетата? Ще останете изненадана, ако ви разкажа с какви случаи съм се сблъсквал.
— Уверявам ви — с достойнство повтори мис Чадуик, — че такова нещо е невъзможно.
Само че дали наистина бе невъзможно? Знае ли ги човек тези момичета?
Тя остави слушалката на мястото й и неохотно тръгна да търси мис Ванситарт. Нямаше причина да смята, че мис Ванситарт ще може да се оправи по-добре от нея с положението, но изпита необходимост да сподели с някого. Мис Ванситарт веднага попита:
— Втората кола?
Двете се спогледаха.
— Мислиш ли — бавно запита Чади, — че трябва да съобщим на полицията?
— Не на полицията — стъписана отговори Елинор Ванситарт.
— Но тя наистина каза — настоя Чади, — че някой може да се опита да я отвлече.
— Да я отвлече ли? Глупости! — сряза я мис Ванситарт.
— Не мислиш ли, че… — продължи упорито мис Чадуик.
— Мис Булстрод ме остави да отговарям за нещата тук — каза Елинор Ванситарт, — и аз категорично се противопоставям на такова нещо. Тук не желаем повече неприятности с полицията.
Мис Чадуик я изгледа враждебно. Мислеше я за недалновидна и глупава. Върна се в училището и се свърза по телефона с дома на херцогинята на Уелшъм. За нещастие всички бяха излезли.
Четиринадесета глава
Мис Чадуик не може да заспи