— Не е възможно — поклати лекарят глава. — По главата й няма рани. Не, сигурен съм, че ударът е бил нанесен с тежка гумена палка или торбичка с пясък — нещо такова.
— Професионално, така да се каже.
— Да, по всяка вероятност. Този път престъпникът не е искал да се чуе никакъв шум. Прокраднал се е зад гърба й и я е ударил по главата. Тя е паднала с лице на земята, без да разбере какво я е ударило.
— А тя какво е правила?
— По всяка вероятност е била на колене — каза лекарят. — На колене пред това шкафче.
Инспекторът отиде до шкафчето и го огледа.
— Предполагам, че името на момичето е написано — каза той. — Шаиста — я, чакай, това не е ли онази египтянка? Нейно височество принцеса Шаиста. — Той се обърна към Адам. — Има някаква връзка, а? Чакай малко — това е момичето, за което тази вечер съобщиха, че е изчезнало, нали?
— Точно така, сър — потвърди сержантът. — За нея дошла кола, която би трябвало да е изпратена от чичо й, който се намира в „Кларидж“ в Лондон. Тя се качила в колата и заминала.
— Нищо ли не е съобщено в полицията още?
— Още не, сър. Но проучваме случая. Скотланд ярд също се намеси.
— Какъв хубав и лесен начин да отвлечеш някого — включи се и Адам. — Без съпротива, без викове. Само трябва да знаеш предварително, че момичето очаква да го вземат с кола, преобличаш се като шофьор от висока класа и пристигаш преди другата кола. Нищо неподозиращо, момичето се качва и ти потегляш, без тя дори да разбере какво става.
— Не е ли открита някъде изоставена кола? — попита Келси.
— Не са ни съобщавали — докладва сержантът. — Както ви казах, Скотланд ярд също се занимава със случая, както и Специалният отдел — добави той.
— Намирисва ми на политически скандал — отбеляза инспекторът. — Предполагам, че няма да успеят да я измъкнат от страната.
— Но защо ще искат да я отвличат? — попита лекарят.
— Един Господ знае — мрачно отговори Келси. — Тя ми каза, че се страхува да не я отвлекат и аз, за мой срам, помислих, че си придава важност.
— И аз си помислих същото, когато ми разказахте — добави Адам.
— Въпросът е там, че не знаем достатъчно — каза Келси. — Съществуват много неясни вероятности. — Той се огледа. — Ами, изглежда нямам повече работа тук. Направете необходимото — снимки, отпечатъци и така нататък. Аз ще отида в училището.
Там го посрещна мис Джонсън. Потресена бе, но се владееше.
— Какъв ужас, инспекторе — каза тя. — Две от учителките ни са убити. Горката мис Чадуик е в окаяно състояние.
— Искам да я видя колкото се може по-скоро.
— Лекарят й даде нещо успокоително и тя сега е много по-спокойна. Да ви заведа ли при нея?
— Да, след една-две минути. Първо ми кажете каквото можете за последния път, когато видяхте мис Ванситарт.
— Днес изобщо не съм я виждала — отговори мис Джонсън. — Отсъствах през целия ден. Пристигнах тук точно преди единадесет и се качих направо в стаята си. Легнах си.
— А случайно не погледнахте ли през прозореца си към спортната зала?
— Не. И през ум не ми мина. Прекарах деня със сестра си, която не бях виждала известно време, и мислите ми бяха изпълнени с новини от дома. Изкъпах се, легнах си, четох книга, загасих лампата и съм заспала. Следващото нещо, което си спомням, е, че мис Чадуик нахлу в стаята ми бяла като чаршаф. Цялата се тресеше.
— А мис Ванситарт отсъстваше ли днес?
— Не, тя беше тука. Отговаряше за училището. Мис Булстрод я няма.
— Кои други от учителките бяха тук?
Мис Джонсън се замисли за миг.
— Мис Ванситарт, мис Чадуик, учителката по френски — мадмоазел Бланш и мис Роуън.
— Така. Добре, заведете ме сега при мис Чадуик.
Мис Чадуик седеше на един стол в стаята си. Макар че нощта беше топла, електрическото отопление беше пуснато и краката й бяха увити в одеяло. Изглеждаше ужасно.
— Тя мъртва ли е… мъртва? Няма ли начин… да се съвземе?
Келси бавно поклати глава.
— Колко е ужасно — продължи мис Чадуик, — че мис Булстрод я няма. — Тя избухна в сълзи. — Това ще съсипе училището. Това ще съсипе „Медоубенк“. Не мога да го понеса… наистина не мога да го понеса.
— Зная — съчувствено каза Келси, като седна до нея. — Зная. За вас това е ужасен шок, но запазете самообладание, мис Чадуик, и ми разкажете всичко, което знаете. Колкото по-скоро открием извършителя, толкова по-малко неприятности и отзиви в печата ще има.
— Да, да, разбирам това. Ами… аз си легнах рано, защото исках да си поспя по-дълго. Но не можах да заспя. Притеснявах се.
— За училището ли?
— Да. И затова, че Шаиста я няма. Сетне започнах да мисля за мис Спрингър и дали… дали убийството й ще повлияе на родителите и дали те ще доведат при нас дъщерите си за следващия срок. Така мъчно ми стана за мис Булстрод! Защото именно тя създаде това място. Такова постижение.