— Имате право, мосю Поаро — съгласи се началникът на полицията.
— Да, както винаги имате право — добави инспектор Келси. — Ние искаме да заловим убиеца. Много ще се радваме да чуем вашето мнение, мосю Поаро — добави той, — защото случаят би могъл да бъде решен предимно чрез отгатване, а както е известно, вие сте много добър точно в тази област. Цялата тази история е като омотано кълбо прежда.
— Чудесно го казахте — отвърна Поаро. — Човек трябва да изтегли една нишка и да размотае цвета, който търси. Така ще стигнем и до убиеца, нали?
— Именно.
— Тогава, ако не е много отегчително за вас отново да повтаряте всичко, разкажете ми каквото е известно досега.
И той се настани удобно.
Изслуша инспектор Келси, изслуша и Адам. И краткото резюме на полицейския началник. После се облегна назад, притвори очи и бавно кимна с глава.
— Две убийства — започна да размишлява той на глас, — извършени на едно и също място и при приблизително еднакви условия. Едно отвличане. Отвличане на момиче, което може би е централната фигура в заговора. Нека да установим защо може да е била отвлечена.
— Мога да повторя онова, което тя самата каза — каза Келси.
Поаро го изслуша.
— Всичко е толкова безсмислено — възнегодува той.
— И аз помислих така тогава. Всъщност, дори реших, че Шаиста си придава важност…
— Но факт е, че е отвлечена. Защо?
— Получи се писмо с искане за откуп — бавно изрече Келси, — но…
— Но мислите, че е лъжливо. Изпратили са го само за да поддържат теорията, че става дума за отвличане?
— Точно така. Никой не се яви на уговореното място.
— В такъв случай Шаиста е била отвлечена поради някаква друга причина. Но каква?
— Може би за да я накарат да разкрие къде са скрити скъпоценностите? — колебливо предположи Адам.
Поаро поклати глава.
— Тя не знае къде са скрити — изтъкна Поаро. — Това поне е ясно. Не, трябва да има нещо друго…
Гласът му постепенно заглъхна. Помълча минута-две свъсил вежди, а после се изправи и попита:
— Коленете й. Забелязвали ли сте коленете й?
Адам зяпна в почуда.
— Не. Защо да ги гледам?
— Има много причини, поради които един мъж се вглежда в коленете на момичетата — язвително отговори Поаро. — За нещастие, ти не си го направил.
— Да не би да има нещо необикновено в коленете? Белег или нещо подобно? Откъде да зная. Всички носят чорапи почти през цялото време, а и полите им са под коленете.
— А в плувния басейн? — подхвърли насърчително Поаро.
— Никога не съм я виждал да влиза в него — отвърна Адам. — Прекалено студено е за нея, предполагам. Свикнала е на по-топъл климат. Но за какво намеквате? За белег или нещо подобно?
— Не, не, изобщо не става дума за нещо такова. Жалко, въпреки всичко.
Той се обърна към началника на полицията.
— С ваше разрешение бих искал да се свържа с моя стар приятел — префекта на Женева. Надявам се да ми помогнете.
— Искате да попитате дали не се е случило нещо, докато е учила там ли?
— Може би. Разрешавате ли? Добре. Само една моя идея. — Той помълча, а после продължи. — Между другото, има ли нещо във вестниците относно отвличането?
— Емирът Ибрахим е много настоятелен.
— Но аз забелязах малко съобщение в клюкарската рубрика. За една чужденка, която внезапно изчезнала от училището. Водещият рубриката предполага, че става дума за разцъфнала любов.
— Идеята беше моя — призна Адам. — Изразът ми се стори сполучлив.
— Забележително. Значи сега преминаваме от отвличане към нещо по-сериозно. Убийство. Две убийства в „Медоубенк“.
Деветнадесета глава
Консултацията продължава
I
— Две убийства в „Медоубенк“ — замислено повтори Поаро.
— Запознахме ви с фактите — каза Келси. — Ако имате някакви предположения…
— Защо в спортната зала? — обърна се Поаро към Адам. — Нали за това попита? Ами, сега вече отговорът на този въпрос е ясен. Защото в спортната зала е имало тенис ракета, която е съдържала цяло състояние скъпоценни камъни. Някой е знаел за ракетата. Кой? Може да е била самата мис Спрингър. Както казвате, тя е изпитвала особено чувство към спортната зала. Не й е харесвало в нея да влизат хора, които нямат работа там, така да се каже. Подозирала ги е. Особено мадмоазел Бланш.
— Мадмоазел Бланш — замислено повтори Келси.