Еркюл Поаро отново се обърна към Адам.
— На теб също ти се е сторило странно държанието на мадмоазел Бланщ по отношение на спортната зала.
— Тя обясняваше — отговори Адам. — Обясняваше надълго и нашироко. Никога нямаше да поставя под въпрос правото й да бъде там, ако не си бе направила труда да обяснява толкова много.
Поаро кимна.
— Точно така. Това е истински повод за размисъл. Но единственото, което знаем, е, че мис Спрингър е била убита в спортната зала в един часа сутринта, а по това време и тя не би могла да има работа там.
Той се обърна към Келси:
— Къде е била мис Спрингър преди да дойде в „Медоубенк“?
— Не ни е известно — отговори инспекторът. — Напуснала е последната си месторабота — и той спомена името на едно известно училище — през миналото лято. Къде е била досега — не знаем. — После добави сухо. — Няма смисъл да си задаваме този въпрос, след като е мъртва. Очевидно тя няма близки роднини, нито близки приятели.
— В такъв случай, тя може да е била в Рамат — замислено отбеляза Поаро.
— Мисля, че по време на вълненията там е имало група учителки — намеси се Адам.
— Тогава да допуснем, че по някакъв начин тя е узнала за съдържанието на тенис ракетата. Изчакала е малко, за да се запознае с обстановката в „Медоубенк“, и една нощ е отишла в спортната зала. Взела е ракетата и тъкмо се е канела да извади скъпоценните камъни от скривалището им, когато… — той замълча, — когато някой е прекъснал заниманието й. Някой, който я е наблюдавал? Вървял е по петите й през фаталната нощ? Който и да е бил, той е имал пистолет и я е застрелял. Само че не е имал време да извади скъпоценните камъни или да скрие някъде ракетата, защото хората, които били чули изстрела, наближавали спортната зала.
Той замълча.
— Това ли мислите, че е станало? — попита началникът на полицията.
— Не зная — отвърна Поаро, — но това е една от възможните версии. Другата е, че човекът с пистолета е бил там преди нея и тя го е изненадала. Някой, когото мис Спрингър вече е подозирала. Казахте, че била подозрителна. Пъхала си е носа в хорските тайни.
— А другата жена? — попита Адам.
Поаро го изгледа, а после бавно отмести поглед към другите двама мъже.
— Вие не знаете — каза той. — И аз не зная. Може да е бил външен човек…
В тона му се долови въпрос.
Келси поклати глава.
— Мисля, че не е. Проверихме много внимателно квартала. Особено чужденците, които живеят тук. Наблизо се е установила някаква си мадам Колински — Адам е чувал за нея. Но тя не може да е забъркана в нито едно от убийствата.
— Значи следата води към „Медоубенк“. Съществува само един начин, за да достигнем до истината — чрез елиминиране.
Келси въздъхна.
— Да — потвърди той. — Така излиза. Колкото до първото убийство — всеки може да го е извършил. Почти всеки може да е убил мис Спрингър с изключение на мис Джонсън, мис Чадуик и детето с болното ухо. Но при второто убийство кръгът се стеснява. Изключваме мис Рич, мис Блейк и мис Шапланд. Мис Рич е била отседнала в хотел „Мортън Марш“, който се намира на двадесет мили оттук. Мис Блейк е била в Литълпорт-он-сий. Мис Шапланд — в един лондонски нощен клуб — „Нид соваж“ — заедно с мистър Денис Ратбоун.
— Мис Булстрод също е отсъствала, както разбрах?
Адам се ухили. Инспекторът и началникът на полицията изглеждаха смаяни.
— Мис Булстрод — строго каза инспекторът, — е била с херцогинята на Уелшъм.
— Значи тогава изключваме мис Булстрод — сериозно каза Поаро. — И кои остават?
— Две от прислужниците, които нощуват тук — мисис Гибънс и едно момиче на име Дорис Хонг. Не мога сериозно да ги подозирам. Следователно остават мис Роуън и мадмоазел Бланш.
— И ученичките, естествено.
Келси остана изумен.
— Нима ги подозирате?
— Честно казано — не. Но човек трябва да бъде прецизен.
Келси не обърна внимание на повика за прецизност и продължи усилено да разсъждава.
— Мис Роуън е тук повече от година. Характеристиката й е хубава. Не можем да я уличим в нищо.
— Тогава остава мадмоазел Бланш. С нея приключва историята.
Настъпи мълчание.
— Нямаме никакви доказателства — отбеляза Келси.
— Препоръките й са истински.
— Така трябва да бъде — вметна Поаро.
— Пъхаше си носа навсякъде — добави Адам, — но това не е доказателство, че е извършила убийство.
— Чакайте малко — сети се Келси, — имаше някаква история с ключа. В първия ни разпит — ще намеря записките — имаше нещо за ключа от спортната зала, който паднал от вратата, тя го била взела и забравила да го сложи на мястото му. Тръгнала с него, а мис Спрингър се развикала.