— Онзи, който е искал да отиде там посред нощ и да търси ракетата, трябва да е имал ключ — отбеляза Поаро. — За това е необходимо да се направи дубликат.
— Разбира се — намеси се Адам, — но в такъв случай тя изобщо нямаше да споменава за ключа пред вас.
— Това не е логично — каза Келси. — Спрингър може да е казала на някого за ключа и затова тя е помислила, че няма да е лошо да спомене небрежно за случката.
— Това трябва да се запомни — отбеляза Поаро.
— Само че не ни води доникъде — каза Келси и погледна Поаро унило.
— Струва ми се, че остава още една вероятност, ако, разбира се, съм бил информиран правилно — каза Поаро. Разбрах, че майката на Джулия Ъпджон е разпознала някого тука в деня на откриването на учебната година. Някой, когото е била много изненадана, че вижда. Подразбира се, че става дума за човек, свързан с чуждестранни шпионски служби. Ако мисис Ъпджон посочи категорично мадмоазел като дамата, която е познала, мисля, че можем да продължим по-уверено.
— Лесно е да се каже — отговори Келси. — Ние се мъчим да влезем във връзка с мисис Ъпджон, но е толкова трудно! Когато дъщеря й спомена, че тя ще пътува с автобус, помислих, че става дума за туристическа обиколка по определен график. Излезе обаче съвсем друго. Мисис Ъпджон взема най-различни местни автобуси за където й се прииска! Не пътува нито с „Кук“, нито с някоя друга известна пътническа агенция. Сама е и си пътува насам-натам. Какво да направиш с такава жена? Мала Азия е огромна!
— Да — съгласи се Поаро, — това усложнява нещата.
— Организират толкова приятни пътувания — натъжено продължи инспекторът. — Всичко е в услуга на пътника — къде да спре, какво да разгледа, цената на билета включва всичко това, знаеш кога къде се намираш.
— Явно такова пътуване не е по вкуса на мисис Ъпджон.
— А междувременно — ето докъде я докарахме — добави Келси. — До задънена улица! Онази французойка може да замине, когато си поиска. С нищо не можем да я задържим.
Поаро поклати глава.
— Тя няма да го направи.
— Не можем да бъдем сигурни.
— Аз съм сигурен. Щом човек извърши убийство, той няма да направи нищо неочаквано, което да привлече вниманието върху него. Мадмоазел Бланш ще дочака тук тихо края на срока.
— Надявам се да се окажете прав.
— Убеден съм, че съм прав. А и не забравяйте, че жената, която мисис Ъпджон е видяла, не знае за това. Ето защо моментът на изненадата ще бъде пълен.
— Ако това е всичко, на което можем да разчитаме… — въздъхна Келси.
— Има и други неща. Един разговор например.
— Разговор ли?
— Много съществен разговор. Ако някой има тайни, той рано или късно започва да говори прекалено много.
— И се издава? — недоверчиво предположи началникът на полицията.
— Не е толкова елементарно. Човек обикновено се пази, за да не издаде тайната си. Но често говори надълго и нашироко за други неща. Разговорите имат и друго значение. Съществуват напълно невинни хора, които не подозират за значението на онова, което знаят. А това ми напомня…
Той стана.
— Извинете ме, моля. Трябва да отида да потърся мис Булстрод, за да разбера дали тук има някой, който умее да рисува.
— Да рисува ли?
— Да, да рисува.
— Чудна работа — отбеляза Адам, след като Поаро излезе. — Първо коленете на момичетата, сега — рисуване. Чудя се, какво ли ще последва?
II
Мис Булстрод отговори на въпросите на Поаро, без да прояви никаква изненада.
— Мис Лори води часовете по рисуване от време на време — бързо отвърна тя. — Но днес не е тук. Какво желаете да ви нарисува? — любезно попита тя сякаш говореше на дете.
— Лица — отвърна Поаро.
— Мис Рич умее да скицира добре хора. Пресъздава характерните им черти.
— Точно това ми трябва.
Той с одобрение установи, че мис Булстрод не попита какви са мотивите му. Тя излезе от стаята, без да задава повече въпроси, и се върна с мис Рич.
Представи ги един на друг и Поаро попита:
— Можете ли да скицирате физиономии? Бързо? С молив?
Айлийн Рич кимна.
— Често го правя за развлечение.
— Добре. Моля ви, скицирайте починалата мис Спрингър.
— Трудно ще ми бъде. Познавах я за толкова кратко време. Но ще се опитам.
Тя присви очи и започна бързо да рисува.
— Добре — каза Поаро, като взе рисунката от ръцете й. — А сега, ако обичате — мис Булстрод, мис Роуън, мадмоазел Бланш и — да — градинаря Адам.
Айлийн Рич го изгледа недоверчиво, но започна да работи. Той погледна резултата и кимна одобрително с глава.
— Вие сте много добра — много ви бива. Само няколко щрихи и характерните черти са налице. А сега ще ви помоля за нещо по-трудно. Нарисувайте на мис Булстрод например различна прическа. Променете очертанията на веждите й.