Айлийн втренчи поглед в него, сякаш го мислеше за луд.
— Не — каза Поаро. — Не съм луд. Експериментирам, това е всичко. Моля ви, изпълнете молбата ми.
След една-две минути тя каза:
— Ето, заповядайте.
— Отлично. Сега направете същото с рисунките на мадмоазел Бланш и мис Роуън.
Щом тя приключи, той подреди рисунките една до друга.
— Сега ще ви покажа нещо — каза Поаро. — Независимо от промените, които нанесохте, мис Булстрод си остава неизменно мис Булстрод. Но погледнете другите две. Те не притежават нейното излъчване, освен това характерите им не са ви приятни и те изглеждат като напълно различни хора, нали?
— Разбирам какво имате предвид — каза Айлийн Рич.
Тя внимателно го изучаваше с поглед, докато той прибираше рисунките.
— Какво ще правите с тях? — попита тя.
— Ще ги използвам — отвърна Поаро.
Двадесета глава
Разговорът
— Ами… не зная какво да кажа — говореше мисис Сътклиф. — Наистина не зная…
Тя погледна с недвусмислена омраза Поаро.
— Хенри, разбира се — добави тя, — не е у дома.
Не беше много ясно какво иска да каже, но Поаро знаеше за какво мисли. Според нея Хенри би се справил по-успешно от нея с това положение. Той имаше контакти с хора от цял свят. Вечно пътуваше до Средния изток, Гана, Южна Америка, Женева и макар и рядко — до Париж.
— Цялата история — продължи на глас мисис Сътклиф — е много обезпокоителна. Толкова се радвах, че Дженифър е у дома, при мен. Макар че трябва да споделя — добави тя с леко раздразнение, — че Дженифър е изключително досадна. След като много се суети при отиването си в „Медоубенк“ и бе напълно уверена, че там няма да й хареса, защото било снобско училище, в каквото не желаела да ходи, сега тя се муси по цял ден, задето съм я прибрала. Много неприятно.
— Училището безспорно е много добро — каза Еркюл Поаро. — Много хора казват, че е най-доброто в цяла Англия.
— Беше, бих казала — противопостави се мисис Сътклиф.
— И отново ще бъде — заяви Еркюл Поаро.
— Мислите ли? — недоверчиво попита мисис Сътклиф.
Вежливото му държание постепенно започна да разбива съпротивата й. Няма нищо по-успокоително за една майка от предоставената й възможност да се разтовари, като сподели за трудностите, несполуките и отчаянието, с които трябва да се пребори в отглеждането на поколението. Предаността често изисква мълчалива издръжливост. Но мисис Сътклиф имаше чувството, че с чужденец като Еркюл Поаро можеше да пренебрегне предаността. Не разговаряше с друга майка в края на краищата.
— „Медоубенк“ — добави Еркюл Поаро — само изживява един неприятен период.
Това бе най-уместното, което успя да измисли в момента. Той разбра, че е сгрешил, и мисис Сътклиф моментално се възползва от това.
— Много повече от неприятен! — веднага отбеляза тя. — Две убийства! И едно момиче е отвлечено. Човек не може да изпраща дъщеря си в училище, където непрекъснато убиват учителки.
Този довод й се стори много убедителен.
— Но ако се окаже — настоя Поаро, — че убийствата са дело на един и същи човек и той бъде заловен, тогава има разлика, нали?
— Е… предполагам, че да. Така е — недоверчиво потвърди мисис Сътклиф. — Имам предвид… вие имате предвид… а, да, вие имате предвид някой като Джек Изкормвача или онзи другия — как му беше името? Нещо свързано с Девъншир. Крийм? Нийл Крийм. Който убил една злочеста жена. Предполагам, че именно някой като него се разхожда и убива учителки! Ако успеете да го напъхате в затвора и го обесите, надявам се, защото едно убийство е достатъчно — все едно, че примамвате куче със салам… но за какво говорех? Ау, да, след като го пъхнете в затвора, тогава нещата ще бъдат съвсем различни. Но такива убийци не се срещат често, нали?
— Да се надяваме, че не — отговори Еркюл Поаро.
— Но и това отвличане — изтъкна мисис Сътклиф. — Човек не може да изпрати дъщеря си в училище, където стават и отвличания, нали?
— Разбира се, че не, мадам. Сега разбирам, че внимателно сте обмислили решението си. Всичко, което казвате, е истина.
Мисис Сътклиф изглеждаше доволна. От известно време никой не й беше казвал такова нещо. Хенри само казваше: „Защо изобщо искаше да я пращаш в «Медоубенк»?“ А Дженифър се мусеше и отказваше да разговаря.
— Наистина много мислих — каза тя. — Много.
— В такъв случай няма нужда да се притеснявате за отвличането, мадам. Между нас казано, въпросът с принцеса Шаиста… тук не става дума точно за отвличане… изглежда има някаква любовна история…