— Аз… не — припряно заговори тя. — Нямаше ме миналия срок.
— Ние не знаехме това — каза Еркюл Поаро, — докато някой не го спомена между другото преди няколко дни. При първоначалния разпит на полицията вие само сте казали, че сте в „Медоубенк“ от година и половина. Това е вярно. Но миналия срок сте отсъствали. Може да сте били в Рамат — всъщност аз мисля, че сте били в Рамат. Внимавайте. Това може да бъде проверено в паспорта ви.
Настъпи минутно мълчание и после Айлийн Рич вдигна глава.
— Да — тихо изрече тя. — Аз бях в Рамат. Но какво от това?
— Защо ходихте в Рамат, мис Рич?
— Вие вече знаете. Бях болна. Препоръчаха ми да си почина… да отида в чужбина. Писах на мис Булстрод и й обясних, че се налага да отсъствам през срока. Тя влезе в положението ми.
— Точно така — потвърди мис Булстрод. — В писмото беше приложено медицинско свидетелство, в което пишеше, че мис Рич няма да бъде в състояние да изпълнява задълженията си през срока.
— Значи… отидохте в Рамат? — попита Еркюл Поаро.
— А защо да не отида в Рамат? — възрази мис Рич с леко разтреперан глас. — За учителите има намаление. Имах нужда от почивка. Исках слънчева светлина. И отидох в Рамат. Там прекарах два месеца. Но защо не? Защо не, питам?
— Не сте споменавали, че сте били в Рамат по време на революцията.
— Но защо е необходимо? Какво общо има това с хората тук? Никого не съм убила, казвам ви. Никого не съм убила.
— Само че ви разпознаха — продължи Поаро. — Не определено, смътно. Дженифър не беше сигурна. Каза, че й се е сторило, че ви е виждала в Рамат, но реши, че не сте били вие, защото според нея жената, която видяла, била пълна, не слаба. — Той се наведе напред, като прониза с поглед Айлийн Рич.
— Имате ли да кажете нещо, мис Рич?
Тя се завъртя на мястото си.
— Зная за какво намеквате! — извика тя. — Искате да убедите хората, че не таен агент или нещо подобно е извършил убийствата, а че те са дело на някой, който случайно е бил там, който случайно е видял как скриват съкровището в тенис ракетата. Някой, който е разбрал, че детето ще идва в „Медоубенк“ и ще има възможността да прибере скритото съкровище. Но аз ви казвам, че това не отговоря на истината!
— Мисля, че точно така е станало. Да — каза Поаро. — Някой е видял къде скриват скъпоценните камъни и е забравил за всичко друго, твърдо решен да ги притежава!
— Не е вярно, казвам ви. Нищо не съм видяла…
— Инспектор Келси — обърна се Поаро.
Инспектор Келси кимна, отиде до вратата, отвори я и в стаята влезе мисис Ъпджон.
II
— Как сте, мис Булстрод? — попита смутено мисис Ъпджон. — Съжалявам, че съм толкова раздърпана, вчера бях някъде около Анкара и току-що пристигам със самолета. Изглеждам ужасно, но наистина нямах никакво време да се измия и преоблека.
— Това няма никакво значение — каза Еркюл Поаро.
— Искаме да ви зададем няколко въпроса.
— Мисис Ъпджон — започна Келси, — когато дойдохте, за да доведете дъщеря си в училището и бяхте в кабинета на мис Булстрод, вие погледнахте през прозореца… онзи, който гледа към алеята за колите отпред и възкликнахте, сякаш разпознахте някой, когото видяхте там. Така ли беше?
Мисис Ъпджон отвори широко очи.
— Когато бях в кабинета на мис Булстрод ли? Погледнах… да, разбира се! Да, видях някого.
— Някого, когото се изненадахте, че виждате?
— Ами, аз по-скоро бях… Разбирате ли, това беше преди толкова много години.
— Имате предвид периода, през който работихте за разузнаването към края на войната?
— Да. Беше преди около петнадесет години. Естествено, тя изглеждаше много по-възрастна, но аз веднага я познах. Започнах да се чудя, какво за Бога, прави тя тука.
— Мисис Ъпджон, бихте ли огледали присъстващите в стаята и да ми кажете дали тази личност е тук?
— Да, разбира се — отговори мисис Ъпджон. — Видях я веднага щом влязох. Ето я.
Тя посочи с пръст. Инспектор Келси имаше бързи рефлекси, Адам — също, но недостатъчно. Ан Шапланд бе скочила на крака. В ръката си държеше малък, зловещ на вид автоматичен пистолет, насочен право срещу мисис Ъпджон. Мис Булстрод се оказа по-бърза от двамата мъже и рязко излезе напред, но още по-бърза се оказа мис Чадуик. Тя не се опита да прикрие мисис Ъпджон, а жената, която стоеше между Ан Шапланд и мисис Ъпджон.
— Не, няма да го направиш — извика Чади и се хвърли върху мис Булстрод, точно когато прозвуча изстрелът от малкия автоматичен пистолет.