Мис Чадуик се олюля и после бавно се свлече на земята. Мис Джонсън изтича към нея. Адам и Келси вече държаха Ан Шапланд. Тя се съпротивляваше като дива котка, но те успяха да избият малкия пистолет от ръката й.
Мисис Ъпджон каза задъхана:
— Навремето ми казаха, че тя е убиец. Макар че беше толкова млада. Една от най-опасните агентки, които имаха. Кодовото й име беше Анджелика.
— Лъжеш, кучко! — Ан Шапланд почти изплю думите.
Еркюл Поаро се намеси:
— Не лъже. Вие наистина сте опасна. Винаги сте водили изпълнен с опасности живот. Никой досега не е подозирал коя сте. Пък и там, където сте работили, сте използвали истинското си име, вършили сте работата, която се иска от вас, безупречно, само че навсякъде сте имали цел и тази цел е била да получавате информация. Работили сте в една петролна компания, с един археолог, чиято работа го е отвела в една определена част от земното кълбо; с актриса, протеже на изтъкнат политик. Действате като таен агент още от седемнадесетгодишна възраст, макар и при различни работодатели. Вие сте наемен агент и услугите ви се заплащат високо. Играете двойна игра. При повечето от задачите сте се представяли със собственото си име, но понякога сте използвали различна самоличност. Именно тогава ви се е налагало да се приберете у дома, за да бъдете с майка си. Но аз много се съмнявам, мис Шапланд, че възрастната жена, която посетих в едно селце и за която се грижи медицинска сестра — възрастна жена, действително душевноболна, с умопомрачено съзнание — е вашата майка. Тя ви е служила само като извинение, за да напускате работата си да се криете от приятелите си. Трите зимни месеца, които сте прекарали с „майка си“, която била изпаднала в една от „кризите“ си, съвпадат по време с посещението ви в Рамат. Не като Ан Шапланд, а като Анджелика де Торедо, испанка или по-скоро испанска кабаретна танцьорка. Били сте настанена в съседната стая до мисис Сътклиф и по някакъв начин сте успели да видите как Боб Ролинсън скрива диамантите в тенис ракетата. Тогава не сте имали възможност да откраднете ракетата, защото англичаните са били набързо евакуирани, но сте успели да прочетете имената върху етикетите на багажа и после е било лесно да научите нещо за тези хора. Не било трудно да получите работа като секретарка тук. Поразпитах тук-там. Платили сте значителна сума на бившата секретарка на мис Булстрод, за да освободи мястото поради „нервна криза“. Измислили сте доста приемлива история. Пратили са ви да напишете поредица от статии за знаменитото девическо училище, видяно „отвътре“. Лесна работа, а? И да липсва ракетата за тенис на някое от момичетата, какво от това? Още по-лесно — отивате нощем в спортната зала и прибирате диамантите. Само че мис Спрингър не е влизала в сметките ви. Вероятно тя вече ви е видяла да разглеждате ракетите. Може би тя се е събудила случайно в онази нощ. Проследила ви е дотам, а вие сте я застреляли. По-късно мадмоазел Бланш се е опитала да ви изнудва и вие сте я убили. Убийството ви се удава лесно, нали?
Той замълча. Инспектор Келси предупреди задържаната с официален, монотонен глас, но тя не слушаше. Тя се обърна към Еркюл Поаро и изсипа върху него ураган от ругатни, които стреснаха всички присъстващи.
— Пфу! — каза Адам, докато Келси я извеждаше навън. — А пък аз мислех, че е приятно момиче!
Мис Джонсън беше коленичила до мис Чадуик.
— Боя се, че е наранена лошо — каза тя. — По-добре да не я местим, докато не дойде лекар.
Двадесет и четвърта глава
Поаро разяснява
I
Мисис Ъпджон тръгна по коридорите на училището и забрави вълнуващата сцена, на която току-що бе станала свидетел. В момента тя беше само майка, която търси рожбата си. Намери я в една пуста класна стая. Джулия се беше навела над чина с леко изплезен език, погълната от мъките по написването на съчинение.
Тя вдигна поглед и зяпна в почуда. После скочи и прегърна майка си.
— Мамо!
А след това с типична за възрастта си стеснителност, засрамена от невъздържания си изблик на чувства, тя се отдръпна от нея и заговори предпазливо и небрежно — почти укорително:
— Не се ли връщаш малко преждевременно, мамо?
— Пристигнах със самолет — отговори мисис Ъпджон, сякаш се оправдаваше, — от Анкара.
— О, — възкликна Джулия — Ами, радвам се, че се върна.
— Да — каза мисис Ъпджон. — И аз се радвам.
Двете се спогледаха смутено.
— Какво правиш? — попита мисис Ъпджон, като се приближи по-близо.
— Пиша съчинение за мис Рич — отговори Джулия.
— Тя ни дава най-вълнуващите теми.