— А тази за какво е? — попита мисис Ъпджон, като се наведе.
Заглавието на темата беше написано в началото на страницата. Следваха девет-десет реда, изписани с неравния, разтегнат почерк на Джулия. „Съпоставете отношението на Макбет и лейди Макбет към убийството“ — прочете мисис Ъпджон.
— Е — каза тя колебливо, — не може да се каже, че темата не е актуална!
Тя започна да чете началото на есето на дъщеря си. „Макбет — започваше Джулия — харесвал идеята за убийство и непрекъснато мислел за това, но трябвало нещо да го подтикне, за да го извърши. След като започнал веднъж, убийствата започнали да му доставят удоволствие и вече не изпитвал угризения и страх. Лейди Макбет била алчна и амбициозна. Тя нямала нищо против онова, което върши, за да постигне целта си. Но след като веднъж го извършила, тя разбрала, че изобщо не й харесва.“
— Езикът ти не е много изискан — каза мисис Ъпджон. — Мисля, че трябва да го поизгладиш, иначе разсъждаваш правилно.
II
— За тебе е лесно, Поаро — оплакваше се инспектор Келси. — Ти можеш да кажеш и да направиш много неща, които ние не можем, и мога смело да заявя, че цялата работа беше много хитро обмислена — като в театър. Ти приспа бдителността й, накара я да помисли, че подозираме Рич, а после внезапната поява на мисис Ъпджон я принуди да изгуби самообладание. Добре, че беше задържала пистолета след убийството на мис Спрингър. Ако куршумът съответства…
— Разбира се, че ще съответства, приятелю — прекъсна го Поаро.
— В такъв случай можем официално да я обвиним за убийството на Спрингър. А и мис Чадуик е в критично състояние. Само че, Поаро, не разбирам как може да е убила мис Ванситарт. Това е физически невъзможно. Тя има желязно алиби, освен ако младият Ратбоун и целият персонал на „Нид Соваж“ не е замесен.
— О, не — поклати глава Поаро. — Алибито й е непоклатимо. Тя е убила мис Спрингър и мадмоазел Бланш. Но мис Ванситарт… — той се поколеба за миг и отправи поглед към мис Булстрод, която слушаше разговора им. — Мис Ванситарт е била убита от мис Чадуик.
— Мис Чадуик? — възкликнаха едновременно мис Булстрод и Келси.
— Сигурен съм — кимна Поаро.
— Но… защо?
— Мисля — отговори Поаро, — че мис Чадуик е обичала прекалено много „Медоубенк“… — Той отново погледна мис Булстрод.
— Разбирам… — каза мис Булстрод. — Да, да, разбирам… Трябваше да се досетя. — Тя замълча. — Искате да кажете, че тя…
— Искам да кажа — продължи Поаро, — че тя е започнала заедно с вас и е смятала „Медоубенк“ за съвместно начинание на двете ви.
— Което в определен смисъл беше така — добави мис Булстрод.
— Напълно — съгласи се Поаро. — Само че от финансова гледна точка. Когато вие сте започнали да говорите за пенсиониране, тя е смятала, че ще поеме ръководството.
— Но тя е доста възрастна — възрази мис Булстрод.
— Да — потвърди Поаро, — тя е доста възрастна и освен това не е подходяща за директорка. Но самата тя не е мислела така. Тя е мислела, че след като вие се оттеглите, на нея й се полага да оглави „Медоубенк“. А после разбрала, че няма да бъде така. Че вие имате друга предвид и това е Елинор Ванситарт. Мис Чадуик е обичала истински „Медоубенк“. Обичала е училището, но не е обичала Елинор Ванситарт. Според мен накрая дори я намразила.
— Вероятно — каза мис Булстрод. — Да, Елинор Ванситарт беше… как да кажа… Тя беше много самодоволна, високомерна. Ако ревнувате, трудно бихте понесли това. Това имахте предвид, нали? Че Чади е ревнувала.
— Да — отговори Поаро. — Тя е ревнувала „Медоубенк“, ревнувала е от Елинор Ванситарт. Не е могла да се примири с мисълта, че училището ще бъде в ръцете на мис Ванситарт. А сетне, вероятно нещо в поведението ви я е накарало да реши, че вие проявявате слабост.
— Аз наистина проявих слабост — призна мис Булстрод. — Но не по начина, по който го е възприела Чади. В действителност си помислих за някоя по-млада дори и от мис Ванситарт… премислих отново и си казах: „Не, тя е прекалено млада…“ Спомням си, че тогава Чади беше при мене.
— И си е помислила — продължи мислите й Поаро, — че става дума за мис Ванситарт. Че имате предвид мис Ванситарт, като казвате, че е прекалено млада. Дълбоко в себе си тя е била напълно съгласна с вас. Мислела е, че опитът и мъдростта, които притежава, са далеч по-важни. Ала след това вие сте се върнали към първоначалното си решение. Избрали сте мис Ванситарт като най-подходяща ваша заместничка и сте я оставили да отговаря за училището, докато ви няма през почивките дни. Според мен е станало така: в неделя вечерта мис Чадуик е била неспокойна, станала е от леглото и видяла светлина в спортната зала. Отишла е там, точно както каза, че е станало. Съществува само една разлика между разказа й и действителността. Не е взела със себе си стик за голф. Взела е една от торбичките с пясък, които са струпани в коридора. Отишла е в спортната зала, готова да се справи с крадеца, с някой, който за втори път влиза с взлом там. Държала е торбичката с пясък в ръка, готова да се отбранява, ако бъде нападната. Но какво открива? Елинор Ванситарт, коленичила над едно шкафче. И си помислила, че — (Тъй като мене много ме бива — отвори скоба Поаро — да се поставям в положението на другите и да разсъждавам като тях) — ако тя е на мястото на крадеца, престъпника, тогава би се приближила изотзад и би я ударила. Щом й хрумнала тази мисъл, тя, без много да разсъждава, вдигнала торбичката и нанесла удара. И Елинор Ванситарт вече не представлявала пречка по пътя й. Но мисля, че в същия миг тя се отвратила от онова, което била извършила. Оттогава това я гнети, защото тя не е убиец по природа. Подобно на други хора тя е била подтикната към убийство поради ревност и натрапчиви мисли. Обладана от любовта си към „Медоубенк“. След смъртта на Елинор Ванситарт тя била напълно уверена, че ще наследи поста ви в „Медоубенк“. Затова не признала нищо. Разказала историята си на полицията точно както всичко се е случило, само че пропуснала един съществен факт — а именно, че тя е нанесла удара. Но когато беше запитана за стика за голф, който вероятно мис Ванситарт е взела със себе си, тъй като е била изнервена след всичко случило се, мис Чадуик побърза да отговори, че тя го е занесла в спортната зала. Не искаше да мислим, че е използвала торбичката с пясък.