— Но защо Ан Шапланд също е избрала торбичка с пясък, за да убие мадмоазел Бланш? — запита мис Булстрод.
— Преди всичко тя не е искала отново да рискува с пистолетен изстрел в училищната сграда, пък и тя е изключително умна млада жена. Искала е да свърже третото убийство с второто, за което имала алиби.
— Не ми е съвсем ясно какво е правила Елинор Ванситарт в спортната зала — каза мис Булстрод.
— Тук трябва да гадаем. Вероятно е била много по-обезпокоена от изчезването на Шаиста, отколкото е изглеждала външно. Била е разстроена колкото мис Чадуик. Всъщност, лошо й се пишело, тъй като временно ви е замествала, а отвличането станало точно тогава. Нещо повече — тя омаловажавала случая чрез нежеланието си да приеме неприятния факт с открито чело.
— Значи зад привидното й спокойствие се е криела слабост — размишляваше на глас мис Булстрод. — Усещах го от време на време.
— Тя също не е могла да заспи. Мисля, че тихо се е промъкнала в спортната зала, за да види какво има в шкафчето на Шаиста и евентуално да намери някаква улика за изчезването на момичето.
— Вие имате обяснение за всичко, мистър Поаро.
— Това му е работата — вметна инспектор Келси, като че ли с известна нотка на завист.
— А защо трябваше Айлийн Рич да рисува учителките от моето училище?
— Исках да проверя дали Дженифър ще съумее да познае лицето. Но бързо разбрах, че Дженифър е изцяло погълната от своите проблеми и че само бегло поглежда непознатите, като запомня единствено външните детайли от вида им. Тя не разпозна рисунката, на която мадмоазел Бланш е с друга прическа. Още по-малко вероятно е било да разпознае Ан Шапланд, която като секретарка рядко е виждала отблизо.
— Вие смятате, че жената с ракетата е била самата Ан Шапланд.
— Да. Цялата работа е дело на една жена. Спомняте ли си деня, когато й позвънихте, за да съобщи нещо на Джулия, но никой не ви отговори, й тогава изпратихте едно от момичетата да намери Джулия. Ан е свикнала бързо да променя външния си вид. Руса перука, вежди, изписани с различна форма, „натруфена“ рокля и шапка. Необходими са й били само двадесетина минути. От умело нарисуваните портрети на мис Рич разбрах колко лесно може една жена да промени външния си вид само чрез козметични промени.
— Мис Рич… чудя се… — Мис Булстрод се замисли.
Поаро погледна инспектор Келси и инспекторът каза, че трябва да тръгва.
— Мис Рич? — попита отново мис Булстрод.
— Изпратете да я повикат — отвърна Поаро. — Така ще бъде най-добре.
Айлийн Рич влезе. Беше пребледняла и имаше леко предизвикателен вид.
— Искате да знаете — обърна се тя към мис Булстрод, — какво съм правила в Рамат ли?
— Мисля, че имам представа — отговори мис Булстрод.
— Точно така — намеси се Поаро. — Сегашните деца познават житейските истини, но очите им често остават невинни.
После добави, че той също трябва да тръгва и се измъкна.
— Значи това било, така ли? — попита бързо и делово мис Булстрод. — Дженифър само каза, че си била пълна. Тя не е разбрала, че пред очите й е една бременна жена.