— Изслушай го — каза момичето.
— Ето какво. Искам да нарисуваш картина върху кожата ми, на гърба ми. После искам да татуираш изрисуваното, така че то завинаги да остане там.
— Имаш много смахнати идеи.
— Ще те науча как се прави татуировка. Лесно е. И дете може да го направи.
— Аз не съм дете.
— Моля те…
— Съвсем си се побъркал. Какво искаш от мен? — Художникът се взря в бавните, тъмни, светнали от виното очи на другия мъж. — Какво, за бога, искаш от мен?
— Лесно можеш да го направиш! Можеш! Можеш!
— Имаш предвид татуирането?
— Да, татуирането! Ще те науча за две минути!
— Невъзможно!
— Да не би да искаш да кажеш, че не знам какво говоря?
Не, момчето определено не казваше това, защото ако някой разбираше от татуировки, това беше той — Дриоли. Нима миналия месец не бе покрил целия корем на един мъж с най-сложната и прекрасна плетеница, композирана изцяло от цветя? Ами онзи клиент, който имаше ужасно космати гърди? На него бе татуирал мечка гризли така хитроумно, че космите му бяха станали част от мечешкия кожух. А каква прилика само докарваше на женските лица, които разполагаше така умело върху мъжките ръце, че при всяко движение на мускула, лицето сякаш оживяваше.
— Казвам само — отговори момчето, — че ти си пиян и това е пиянска идея.
— Можем да използваме Джози за модел. Етюд на Джози върху гърба ми. Нима нямам право на портрет на собствената ми жена върху гъба ми?
— На Джози?
— Да. — Дриоли знаеше, че само трябваше да спомене името на жена си и плътните кафяви устни на момчето щяха да се отпуснат и да затреперят.
— Не — каза момичето.
— Скъпа, Джози, моля те. Вземи тази бутилка, допий я и после ще станеш много по-благосклонна. Това е грандиозна идея. Никога досега не съм имал такава идея.
— Каква идея?
— Той да те нарисува на гърба ми. Нямам ли право на това?
— На моя картина?
— Един гол етюд — каза момчето. — Идеята ми допада.
— Не гол — възрази момичето.
— Това е грандиозна идея — повтори Дриоли.
— Това е дяволски смахната идея — каза момичето.
— При всички случаи е идея — обади се момчето. — Идея, която трябва да се отпразнува.
Тримата пресушиха още една бутилка. После момчето каза:
— Нищо няма да излезе. Няма да успея да се справя с татуировката. Но ще ти нарисувам картината на гърба и ще я имаш докато не се изкъпеш и я отмиеш. Ако никога повече не се къпеш, ще я имаш завинаги. Докато си жив.
— Не — каза Дриоли.
— Да — и в деня, в който решиш да се изкъпеш, ще разбера, че си престанал да цениш картината ми. Това ще бъде тест за твоето отношение към изкуството ми.
— Тази идея не ми харесва — обади се момичето. — Той толкова се възхищава от изкуството ти, че ще ходи мръсен години наред. Предлагам да направим татуировката. Но няма да бъда гола.
— Тогава само главата — каза Дриоли.
— Няма да се справя.
— Страшно лесно е. Наемам се да те науча за две минути. Ще видиш. Сега ще отида да си донеса инструментите. Иглите и мастилата. Имам мастила с най-различни цветове — не по-малко от твоите бои, но къде-къде по-красиви…
— Не е възможно.
— Имам много мастила. Нали имам мастила в най-различни цветове, Джози?
— Да.
— Ще видиш — каза Дриоли. — Сега ще отида да ги донеса.
Той стана от стола и с несигурна крачка, но много решително излезе от стаята.
След половин час Дриоли се върна.
— Донесох всичко — извика той, като размахваше кафяво куфарче. Всичко необходимо на татуировчика е тук, в това куфарче.
Той постави куфарчето на масата, отвори го и заизважда електрическите игли и шишенцата с разноцветни мастила. Включи шнура в контакта, взе инструмента в ръка и натисна едно копченце. Чу се бъздене и острието на иглата бързо започна да вибрира нагоре-надолу. Той свали сакото си и нави левия ръкав на ризата.
— Гледай сега. Наблюдавай внимателно и ще ти покажа колко е лесно. Ще нарисувам нещо на ръката си. Ето тук.
Ръката му от горе до долу вече беше покрита със сини рисунки, но той избра малък чист участък кожа, на който да демонстрира.
— Първо избирам мастилото — нека бъде обикновено синьо — и потапям върха на иглата в него… така… държа я изправена и лекичко я прокарвам по повърхността на кожата… по този начин… и с помощта на моторчето и електричеството, иглата подскача нагоре-надолу, пробива кожата, мастилото влиза вътре и това е всичко. Видя ли колко е лесно… видя ли как нарисувах хрътка на ръката си…
Момчето беше заинтригувано.