— Суета! Суета! Суета…
Джейк им тегли една и си хвана такси до центъра.
„Такова прекрасно момиче, пък къде живее“ — си помисли Джейк, докато влизаше в предверието на преустроения склад на „ТриБеКа“, където Шана току що си бе купила апартамент. И най-вероятно бе платила цяло състояние за него. Само защото се водеше за едно от баровските места в града.
Под надписа „Асансьор“ Джейк се изправи лице в лице със стоманена плоскост, осеяна с нитове. Без да е сигуре какво точно трябва да направи, той се опита да издърпа лоста, който се мъдреше под надписа. С дрънчене стоманената плоскост се разцепи на две, превръщайки се в огромна метална врата, която се отваряше вертикално, като горната половина се повдигаше, а долната — потъваше. Стар товарен асансьор. Някак успя да измисли как да задвижи механизма и с много шум се добра до третия етаж.
Излизайки от асансьора се озова точно срещу 3Б. Шана живееше тук. Той почука и чу приближаващи се стъпки.
— Кой е? — разнесе се приглушен глас отвътре. Гласът на Шана.
— Аз съм, Джейк. Донесох палтото.
— Казах ти да се обадиш в агенцията.
Дори през затворената врата успя да почувства раздразнението й. Не отиваше на добре. Забеляза стъклената леща на вратата и му хрумна една идея.
— Погледни през шпионката, Шана.
Той измъкна Това Палто от кутията. По козината като че ли пробягаха вълни при допира с ръцете му. Няколко от неизползваните разкроени парчета паднаха от ръкава и се приземиха в кутията. Приличаха на космати гъсеници; някои от тях даже създаваха илюзията, че мърдат. Странно. Не би трябвало да са тук. Той се отърси от подобни мисли. Голяма работа. Това Палто бе всичко, което бе от значение. А също така и Шана да отвори.
— Само го погледни това палто. Хвърли му едно оченце и после ела ми разправяй, че не искаш да го видиш по-отблизо.
Чу как капачето на шпионката се отмества. Десет секунди по-късно вратат се отвори. Шана стоеше и се взираше в палтото. Той си глътна езика при вида й. Дори без грим, с този стар хавлиен халат, тя беше прекрасна. Само че очите й не регистрираха неговото присъствие. Бяха заковани в Това Палто. Тя като че ли бе изпаднала в транс.
— Джейк, то е… то е прекрасно. Мога ли…?
Когато тя посегна да го вземе, Джейк го пусна обратно в кутията и се мушна покрай нея в апаратамента.
— Пробвай го тук вътре. Светлината е по-подходяща.
Тя го последва в огромното, отворено, подобно на галерия пространство, което представляваше огромната стая на нейното жилище. Твърде голямо за вкуса на Джейк. Таванът бе прекалено висок, нямаше достатъчно стени. И все още недовършено. Тапетите бяха поставени наполовина, оформяйки странни фрески по стените; стълбата и инструментите бяха скупчени до вратата.
Той се завъртя и разгъна Това Палто пред очите й.
— Ето, Шана. Направих го твой размер.
Тя се обърна и мушна ръце в ръкавите. Докато го нагласяше по раменете й, Джейк забеляза няколко от онези излишни парчета да висят от палтото. Той ги издърпа и ги смота в дланта си, за да ги изхвърли после. След което отстъпи крачка назад, за да я огледа. И преди, при вида на кожата на човек му спираше дъхът, но Шана увеличаваше красотата й още повече. А недостатъците се скриваха. Двете бяха създадени една за друга. От комбинацията Джейк направо се просълзи.
Тя се плъзна към една огледална стена и започна бавно да се върти, пак и пак. По лицето й бе изписан възторг. Най-накрая се обърна към него със светнали очи.
— Няма нужда да се обаждаш в агенцията — каза тя. — Аз ще им се обадя. Искам да представя това палто.
Джейк осъзна, че в момента се намира в по-добра позиция за пазарлъци от когато и да било. Шана вече нямаше думата. Той диктуваше правилата. Реши да вдигне облога.
— Разбира се, че ще се обадиш — каза той чистосърдечно. — И има голяма вероятност в крайна сметка ти да се окажеш фотомодела, на който ще се спрем.
За първи път, откакто бе зърнала палтото, в очите й се появи загриженост.
— Голяма вероятност ли? Какво трябва да означава това?
— Ами, има и други фотомодели, които се заинтересуваха. Трябва да им предоставим възможност за прослушване.
Тя се уви още по-плътно с палтото.
— Не искам никой друг да облича това палто!
— Ами…
Шана бавно разтвори палтото, развърза халата и разтвори и него. Отдолу не носеше нищо. Джейк едва ли забеляза усмивката й.
— Повярвай ми — каза тя с меден гласец. — това единственото прослушване, от което имаш нужда.
Внезапно устата на Джейк дотолкова пресъхна, че той не можа да продума. Не намери сили да откъсне очи от гърдите й. Посегна към копчетата на собственото си палто и осъзна, че все още държи парчетата кожа в дясната си ръка. Когато се накани да ги хвърли, усети как се движат, гърчейки се като космати червеи. Когато сведе поглед към тях, видя, че са се увили около прътите му.