— Значи наистина много си я е бивало.
— И още как! Беше си инсталирала аларма срещу крадли. Беше много енергична и отракана. Ако искате елате у нас. Ще видя дали мога да намеря някои снимки.
— Щом ме каните, ще дойда. Много сте любезна.
Минахме през вратичката в оградата и се качихме по стъпалата към голяма, светла кухня. Беше ясно, че Харви обича да готви, ако се съди по пълния й с провизии килер и всевъзможните домакински съдове. Какви ли не готварски прибори висяха от тавана, а това, което вреше на слаб огън върху печката, миришеше приятно на овнешко с лук, специалитета „Строганов“ или някакво друго задушено.
— Ако искате, седнете до прозореца, а аз ще отида да видя какво мога да намеря оттатък — каза тя и излезе.
Седнах пред кухненската маса и погледнах през прозореца към къщата на Кели Шепърд. Видях хората, които сновяха зад изпочупените стъкла. Някой светна лампите, защото слънцето започваше да залязва и скоро щеше да се здрачи. Питах се колко ли пъти нейната съседка я е наблюдавала, като влиза или се прибира вкъщи.
Харви, разбира се, е била любопитна да разбере нещо повече за тази жена с такава необикновена красота, че е можела да стане филмова звезда. Дали някой може да е издебнал Шепърд, а съседката й да не е забелязала, че е дошла някаква кола или човек? Но трябваше да внимавам какви въпроси задавам, защото още не беше известено официално, че Шепърд е умряла от насилствена смърт.
— Ама че съм склерозирала! — провикна се Харви, докато идваше към кухнята. — Имам нещо по-подходящо. Знаете ли, някакъв телевизионен екип беше ходил в болницата миналата седмица да снима филм за травматологичния център. Показаха го по вечерните новини. Кели беше снимана в него, затова го записах. Не мога да си простя, че не се сетих за това по-рано, но просто си бях загубила ума.
Тя държеше някаква видеокасета. Отидохме във всекидневната и тя пъхна касетата във видеокасетофона. Седнах в тапицирано в синьо кресло, докато тя пренавиваше касетата от началото. После натисна клавиша и включи видеото. Първите няколко кадъра бяха от болницата „Лихай Вали“, чиято дейност бе показана в хода на спасителна операция, когато хеликоптер се приземява, за да вземе някакъв пострадал. Разбрах, че Кели е била в екипа на Бърза помощ, а не само сестра в болнично отделение. Кадрите я показваха с работен гащеризон как вървеше бързо по някакъв коридор с други членове на екипа, който току-що е бил извикан по пейджъра.
— Извинете, извинете — казваше тя на записа, като отстраняваше хората по пътя си.
Беше нагледен пример за способностите на човешкия генотип, който се справя с работата си безупречно. Имаше ослепително бели зъби, а камерата с любов показваше всяко ъгълче от нейните фини черти и фигура. Не беше трудно човек да разбере защо някои пациенти се бяха влюбвали в нея до полуда. После я показаха в кафенето, след като невероятно трудната задача бе изпълнена.
— Винаги сме в надпревара с времето — казваше Шепърд на репортера. — Дори минутка закъснение може да струва човешки живот. Представяте си как на всеки му се вдига адреналинът.
Докато тя продължаваше баналното интервю, камерата се насочи към друг обект.
— Не знам защо направих този запис, но рядко имам някой познат, който се появява по телевизията — обясняваше Харви.
В първия момент нещо ми убягна.
— Спрете касетата! — извиках аз. — Върнете я назад. Да, точно там. Спрете!
Кадърът показваше една жена в дъното, която ядеше обяда си.
— Не! — едва можах да прошепна аз. — Не може да бъде…
Кари Гретхен, облечена с джинси и модерна, боядисана на петна фланелка, ядеше сандвич на една маса с други столуващи от болничния персонал. Не можах да я позная веднага, защото косата й закриваше ушите и бе боядисана с червена къна, а последния път, когато я бях видяла, беше къса и изрусена до бяло. Очите й бяха тези, които привлякоха вниманието ми като черни дупки. Тя гледаше право в камерата, докато дъвчеше. Студен, блестящ и зъл поглед, точно както го помнех.
Станах от стола и тръгнах право към видеокасетофона, след което извадих касетата.
— Трябва да я взема — казах аз и едва успях да прикрия обзелата ме паника. — Обещавам, че ще ви я върна.
— Добре. Само да не забравите. Имам само нея. — Сандра Харви също стана. — Добре ли сте? Изглеждате така, като че сте видяла призрак.