Изтичах в съседната къща и се втурнах по стълбите. Студената вода беше проникнала на около два сантиметра и половина надолу в дюшемето, капейки от покрива. Агенти се движеха нагоре-надолу, правеха снимки и говореха помежду си.
— Тиюн! — извиках аз.
Внимателно се придвижих напред, като избягвах липсващите части от дюшемето и правех всичко възможно да не се препъна. Смътно забелязах, че един от агентите пусна в найлонов чувал изгорелия скелет на котка.
— Тиюн! — извиках аз отново.
Чух уверени стъпки да газят през водата през изпопадалите части от покрива и срутените стени. След миг тя застана на няколко крачки от мен и ме стисна за лакътя.
— Стой! Внимавай!
— Трябва да намерим Луси! — промълвих задъхано аз.
— Какво има?
Тиюн внимателно ме изведе навън.
— Къде е тя? — попитах аз.
— Алармирали са за някакъв сериозен пожар в търговската част на града. В един магазин за хранителни стоки, вероятно е умишлен палеж. Кей, какво, по дяволите…
Вече бяхме излезли навън на тревата, а аз все още стисках видеокасетата, като че това бе единствената ми надежда в живота.
— Тиюн, моля те! — изгледах я продължително. — Закарай ме до Филаделфия!
— Добре, да тръгваме — съгласи се тя.
16.
Макгъвърн ме откара обратно във Филаделфия за четиридесет и пет минути.
Шофираше много бързо. Беше се обадила по радиопредавателя в службата си по секретния канал, който не можеше да бъде подслушан. Макар че беше изключително внимателна какво предава, тя ясно подчерта, че иска всички незаети агенти да излязат по улиците и да търсят Кари. Докато ставаше всичко това, аз се свързах с Марино по мобифона и му казах да вземе самолета веднага.
— Тя е тук — казах аз.
— Ама че гадост! Знаят ли Бентън и Луси?
— Ще им кажа, щом ги открия.
— Тръгвам веднага — отзова се той.
Нито аз, нито Макгъвърн обаче вярвахме, че Кари е още в окръг Лихай. Тя щеше да бъде там, където би могла да нанесе най-големи щети. Бях уверена, че по някакъв начин е научила за преместването на Луси във Филаделфия. Може би бе проследила Луси. Това, което предполагах, но не ми се струваше логично, беше, че убийството в Уорънтън и това сега тук са били извършени, за да примамят тези от нас, които бяха победили Кари в миналото.
— Но престъплението в Уорънтън бе извършено, преди Кари да избяга от „Кърби“ — напомни ми Макгъвърн, докато завиваше по Честнът стрийт.
— Знам — отговорих аз и сърцето ми замря от ужас. — Не разбирам нищо, освен че е замесена по някакъв начин. Не е случайност, че беше в този репортажен клип за новините, Тиюн. Знаела е, че след убийството на Кели Шепърд ще прегледаме отново всичко, което можем да намерим. Кари е била напълно уверена, че ще видим тази касета.
Пожарът беше избухнал в гъсто населен район в западните покрайнини на университета на Пенсилвания. Беше се стъмнило и просветващите лампи на полицейските коли можеха да се видят на километри оттам. Полицейски коли бяха преградили улицата два блока преди пожара. Имаше най-малко пет пожарни коли и четири камиона със стълби, а на повече от двадесет и един метра във въздуха, огнеборци гасяха пожара на димящия покрив с водни струи. Дизеловите мотори на колите пърпореха, а шуртящата вода под високо налягане барабанеше по дървените плоскости и дочупваше стъклата. Издутите маркучи се извиваха като змии през улицата, а водата стигаше до тасовете на паркиралите коли, които нямаше скоро да потеглят оттам.
Фотографи и новинарски екипи кръстосваха тротоарите, но изведнъж застанаха нащрек, когато аз и Макгъвърн слязохме от нейната кола.
— Участва ли и Отряда за бързо реагиране в това следствие? — попита една телевизионна репортерка.
— Дойдохме само за да огледаме мястото — отговори Макгъвърн.
Продължихме да вървим, без да се спираме.
— Значи подозирате, че е умишлен пожар като в други магазини ли?
По микрофона продължаваха да говорят нещо, докато газехме с ботушите си през водата.
— Още се води следствие — каза Макгъвърн. — Отдръпнете се настрани, госпожо.
Репортерката се отдръпна до една пожарникарска кола, докато аз и Макгъвърн се приближавахме към магазина. Пламъците бяха обхванали и съседната бръснарница, където пожарникари с брадви и железни лостове изсичаха квадратни дупки в покрива. Агенти от Отряда за бързо реагиране с противопожарно облекло разпитваха по-важните свидетели, а следователи с каски на главите, влизаха и излизаха от сутерена. Дочух нещо за ръчката за включване и изключване на електрическото табло, за електромера и за кражба на електричество. Черен дим бълваше отвсякъде. Изглежда в складовото помещение огънят още не беше овладян.