Задържах лицето й в ръцете си, докато ме погледна.
— Нима ще оставиш тази скапана отрепка Кари да ти причини това? Къде е борбеният ти дух, който познавах?
— Не знам — прошепна тя и въздъхна.
— Напротив, знаеш. Да не си посмяла да съсипеш живота ми, Луси. И без това е вече достатъчно съсипан. Да не си посмяла да ме накараш да прекарам дните, които ми остават с постоянния екот от фатален пистолетен изстрел. Не мислех, че си страхливка.
— Не съм.
Тя ме погледна открито.
— Утре отвръщаме на удара — казах аз.
Луси кимна и преглътна с усилие.
— Иди сега да вземеш един душ.
Изчаках, докато чух, че водата във ваната започна да тече и отидох в кухнята. Трябваше да хапнем нещо, макар да се съмнявах, че някоя от нас изпитва глад. Размразих пилешките гърди от хладилника и ги сложих да се варят заедно с пресните зеленчуци, които можах да намеря. Сложих и доста розмарин, дафинов лист и малко вино, но не и нещо по-силно, дори не и пипер, защото имахме нужда да успокоим нервите си. Марино се обажда два пъти, докато ядяхме, за да провери дали сме добре.
— Защо не дойдеш при нас — казах му аз. — Направила съм супа, макар че може да ти се стори малко постна за твоя вкус.
— Добре съм си и така — каза той, макар да знаех, че не е вярно.
— Имам достатъчно място, ако искаш да преспиш тук. Трябваше да се сетя по-рано да те поканя.
— Не, докторе. Имам да върша някои неща.
— Отивам на работа утре рано сутринта — казах аз.
— Не знам дали трябва — отговори той с укорителен тон, сякаш мисълта ми за работа означаваше, че в момента не говоря разумно.
— Имам план. И каквито и пречки да изникнат, ще го изпълня — заявих аз решително.
— Настръхвам, когато започнеш да плануваш нещата.
Затворих телефона и събрах от кухненската маса празните купички за супа. Колкото повече мислех за това, което щях да направя, толкова по-нетърпелива ставах.
— Ще ти бъде ли трудно да вземеш хеликоптер? — запитах племенницата си.
— Какво? — Тя ме погледна смаяно.
— Нали ме чу.
— Може ли да те запитам защо? Нали знаеш, че не мога да го поръчам като такси.
— Обади се на Тиюн — казах аз. — Кажи й, че ще поема работата в свои ръце и ще ми е нужна всякаква помощ, която мога да получа. Обясни й също, че всичко върви така, както предполагах. Ще имам нужда от нея и нейния екип в Уилмингтън, Северна Каролина. Да ни чакат. Още не знам кога тръгваме. Може би веднага. Но трябва да имам свобода на действие. Трябва да ми гласуват доверие.
Луси стана и отиде до мивката да си налее вода.
— Това е налудничаво — заяви тя.
— Можеш ли да осигуриш хеликоптер?
— Трябва да получа разрешение. Хеликоптерите са на разположение на Граничния патрул. Обикновено ползваме тях. А вероятно може да докарат и от Вашингтон.
— Добре. Уреди го, колкото можеш по-скоро. Утре сутринта ще отида в лабораторията да ги помоля да потвърдят онова, което вече знам. После може да отскочим и до Ню Йорк.
— Защо?
Тя изглеждаше заинтригувана, макар и скептично настроена.
— Ще посетим „Кърби“. Смятам да разнищя нещата докрай — отговорих й аз.
Марино се обади пак към десет часа и аз отново го уверих, че с Луси сме добре, доколкото бе възможно в нашия случай, и се чувстваме в безопасност в къщата ми с нейната сложна алармена система, осветление и пистолетите ми. Гласът му беше отпаднал и пресипнал. Бях сигурна, че в момента пие, а телевизорът му е пуснат.
— Трябва да дойдеш при мен в лабораторията в осем часа — казах аз.
— Знам, знам.
— Много е важно, Марино.
— Не е нужно да ми казваш това, докторе.
— Поспи сега — посъветвах го аз.
— Дадено.
Но аз не можах да заспя. Седнах пред бюрото в кабинета си и започнах да проучвам информацията за хора, загинали при съмнителни пожари. Прегледах данните за загиналата жена във Венис Бийч, после случая в Балтимор. Мъчех се да разбера дали има някакви сходства, какво е еднаквото при всички тези случаи, освен мястото, откъдето бе започнал пожарът. Макар и да бяха подозирали, че са умишлени палежи, следователите нямаха доказателства за това. Обадих се първо на полицейското управление в Балтимор и попаднах на един следовател от отдела, който изглеждаше склонен да говори.
— Джони Монтгомъри работеше по този случай — изломоти детективът и аз разбрах, че в момента пуши.