— Знаете ли нещо по въпроса? — попитах аз.
— Най-добре е да говорите с него. И вероятно ще трябва да намерите начин да удостоверите, че сте тази, за която се представяте.
— Може да се обади утре сутринта в службата ми за потвърждение. — Дадох му телефонния си номер. — Ще бъда там не по-късно от осем часа сутринта. А има ли Монтгомъри електронна поща или някакъв адрес, на който мога да му изпратя съобщение?
— Мога да ви го дам още сега.
Чух, че той отвори някакво чекмедже и после ми продиктува онова, което ми бе нужно.
— Струва ми се, че съм чувал за вас и преди — каза детективът и се замисли. — Ако вие наистина сте патоложката от съдебна медицина, която имам предвид. Знам, че е жена. При това хубава, ако се съди по това, което видях по телевизията. Хм… Идвали ли сте в Балтимор?
— Завърших медицинския институт във вашия красив град.
— Е, сега разбирам, че сте и високо образована.
— Остин Харт, младият мъж, който е загинал при пожара, също е бил студент в „Джон Хопкинс“ — предизвиках го аз да говори.
— Но е бил и хомосексуалист. Лично аз мисля, че е било престъпление от омраза.
— Имам нужда от негова снимка и всичко за живота, навиците и хобитата му — възползвах се аз от това, че бе станал по-разговорчив.
— О, да. — Той продължаваше да пуши. — Беше едно от хубавите момчета. Разбрах, че работел като модел, за да си плаща таксите в медицинския факултет. Участвал в рекламите за бельо на „Келвин Клайн“ или нещо подобно. Вероятно го е убил някой негов ревнив любовник. Като дойдете в Балтимор следващия път, докторе, трябва да отидете на „Камдън Ярдс“. Знаете новия стадион, нали?
— Разбира се — отговорих аз, като трескаво премислях това, което ми бе казал.
— Мога да ви снабдя с билети, ако искате.
— Би било много хубаво. Сега ще се свържа с инспектор Монтгомъри. Много ви благодаря за помощта.
Затворих телефона, преди той да може да ме попита кой е любимият ми бейзболен отбор и веднага изпратих съобщение до Монтгомъри по електронната поща, в което споменах онова, което ме интересуваше, макар и да чувствах, че вече знам достатъчно. После се обадих в отдел „Пасифик“ на полицейското управление в Лос Анджелис, което отговаряше за Венис Бийч. Провървя ми. Следователят, който бе водил разследването по случая с Марлин Фарбър, беше нощна смяна и току-що бе дошъл на работа. Казваше се Стъки и не държеше много да удостоверявам, че съм тази, за която се представям.
— Бих искал някой друг да бе разкрил вместо мен извършителя на това престъпление — каза той още в началото. — Минаха шест месеца, а още на нищо не съм попаднал. Нито едно свидетелско показание не ми помогна да напредна.
— Какво можете да ми кажете за Марлин Фарбър? — попитах аз.
— Играеше от време на време в сериалите „Военна болница“ и „Северно изложение“. Предполагам, че сте ги гледали.
— Не гледам много телевизия. Освен националния канал.
— И къде другаде играеше… А, да! В „Елън“. Не й даваха големи роли, но кой знае докъде можеше да се издигне? Беше най-хубавата жена, която някога сте виждали. Ходеше с някакъв продуцент, но сме напълно сигурни, че той няма нищо общо със случилото се. Единственото, от което се е интересувал, е била кока-колата и младите кинозвезди, на които е давал роли. Искам да ви кажа, че след като ми възложиха следствието, изгледах куп видеокасети с филмите, в които е участвала. Не беше лошо. Много жалко.
— Имаше ли нещо необикновено на мястото на престъплението? — попитах аз.
— Всичко там беше необикновено. Нямам представа как такъв пожар е могъл да започне от голямата баня на първия етаж, а и хората от Отряда за бързо реагиране не можаха да разберат. Там не е имало нищо за горене, освен тоалетна хартия и хавлии. Нямаше следи някой да е влизал с взлом, а алармената система не беше се включила.
— Инспектор Стъки, да не са намерили случайно нейните тленни останки във ваната?
— И това е едно от чудатите неща, освен ако не е било самоубийство. Може да е запалила огън и да си е прерязала вените или нещо подобно. Много хора си прерязват вените във вана.
— Има ли веществени доказателства за това?
— Госпожо, та тя беше просто овъглена. Изглеждаше, като че е минала през крематориум. Не беше останало достатъчно от нея, за да могат специалистите да я идентифицират на рентгена. Имаше само няколко зъба, парчета от кости, а също и няколко косъма.