— Вече им докладвах някои неща.
— Не някои. Всичко, Кенет!
— Разбирам — каза той. — Ще го направя. Но искам да знам дали е тя, доктор Скарпета. Моля ви, разберете, че в момента не ме интересува нищо друго. Ще ви призная също, че се обадих в нейното жилище. Нито една от съквартирантките й не я е виждала повече от една седмица. Последната нощ, когато е преспала в жилището си, е било преди нощта на пожара. Младата жена, с която разговарях, каза, че Клер изглеждала объркана и депресирана, като се срещнали случайно в кухнята. Не споменала, че ще заминава.
— Виждам, че ви бива за следовател.
— Нямаше ли да направите и вие същото, ако бяхте на мое място? — попита той.
— Да.
Очите ни се срещнаха. Прочетох в неговите мъка. Ситни капчици пот бяха избили по челото му около линията, където започваше косата.
— Да поговорим пак за снимките — казах аз. — За какво точно са били правени тези снимки? На кого е била модел? Знаете ли?
— На някаква местна агенция, но си спомням съвсем смътно — каза той, като гледаше над мен през прозореца. — Мисля, спомена, че било нещо за Търговската камара, което щяло да помогне за рекламирането на плажа.
— А защо ви даде всички тези снимки? — Продължавах внимателно да оглеждам снимките. — Само защото ви харесваше ли? Или може би е искала да ви впечатли?
Той се засмя тъжно.
— Иска ми се това да бяха единствените причини. Тя знаеше, че имам влияние, познавам някои хора от филмовата индустрия и така нататък. Бих искал да запазите тези снимки, моля ви.
— Значи се е надявала, че ще й помогнете в кариерата? — запитах аз, без да го изпускам от очи.
— Разбира се.
— А помогнахте ли й?
— Доктор Скарпета, най-важното правило в живота ми е да бъда предпазлив на кого и какво обещавам — обясни той искрено. — А нямаше да изглежда много уместно, ако бях започнал да показвам на всички снимките на хубавата си млада любовница с надеждата да й помогна да направи кариера. Обикновено се мъча, доколкото мога, да запазвам в тайна любовните си връзки. — Възмущение се изписа на лицето му, докато барабанеше с пръсти по чашата с кафето. — Не съм от тези, които излагат на показ личния си живот. И никога не съм го правил. Не бива да вярвате на всичко, което четете.
— Никога не вярвам напълно — заявих аз. — Аз най-добре знам това, Кенет. И да ви кажа откровено, не ме интересува толкова личния ви живот, колкото това, защо избрахте мен да ми дадете тези снимки, вместо на следователите от окръг Фукиер или на Отряда за бързо реагиране.
Той ме погледна изпитателно и отговори:
— За да ви помогна за идентифицирането, както вече ви казах. Но и защото ви имам доверие, а това е най-важната причина в случая. Независимо от нашите различия, знам, че няма да изпързаляте някого по динена кора или да го обвините несправедливо.
— Разбирам.
С всяка измината минута започвах да се чувствам все по-неудобно. Искаше ми се той вече да си тръгва, за да не се налага да го подканвам.
— Както знаете, би било много лесно да обвинят мен за всичко това. А има хора, които ме дебнат от години и много искат да ме видят разорен, арестуван или мъртъв.
— Нито един от следователите, с които работя, не изпитва подобни чувства — убедих го аз.
— Не се притеснявам от вас, Марино или Отряда за бързо реагиране — отговори той спокойно, — а от фракции, които имат политическа власт. Белите расисти, разни военни, които са в тайно споразумение с хора, чиито имена знаете. Повярвайте ми. — Той вдигна очи, а мускулите на челюстите му се издуха. — Облаците около мен се сгъстяват. И ако някой не разнищи какво се е случило там, дните ми са преброени. Уверен съм в това. А човек, който може да убие невинни, безпомощни коне, е в състояние да извърши и всичко друго. — Устните му трепереха, а в очите му блестяха сълзи. — Да ги изгори живи! Що за чудовище може да извърши подобно нещо!
— Някое истинско чудовище — кимнах аз. — А изглежда има много чудовища по света в наше време. Можете ли да ми кажете нещо за жребчето? Онова, което видях на мястото на пожара? Предполагам, че е един от конете ви, нали?
— Вятърна песен — потвърди той, както очаквах, и обърса очи с книжната салфетка. — Красивото малко конче. То всъщност е едногодишен кон и се роди във фермата, а двамата му родители бяха много скъпи състезателни коне. Загинаха в пожара. — Той стана. — Нямам представа как Вятърна песен се е спасил. Наистина е учудващо.