— Освен ако жената е Клер и го е извела навън, а после не е имала време да го върне в обора — предположих аз. — Може да го е видяла при някое от посещенията си във вашата ферма.
Спаркс си пое дълбоко въздух и потърка очи.
— Не, не мисля, че Вятърна песен беше роден по това време. Впрочем, спомням си, че майка му Вихрушка беше бременна, когато Клер идваше.
— Може да се е сетила за това. Къде е Вятърна песен сега? — попитах аз.
— За щастие, уловиха го и сега е във фермата „Кресливата кукумявка“, където е в безопасност и за него се грижат добре.
Темата за конете беше много мъчителна за него. Не ми изглеждаше да се преструва. Спаркс не можеше да бъде чак толкова голям актьор. Той бе на път да загуби самообладанието си и полагаше големи усилия да не го покаже. Бутна стола си назад и се отдалечи от масата.
— Трябва да ви кажа и още нещо — продължи той, като го изпращах до входната врата. — Ако Клер беше жива, мисля, че щеше да се опита да се свърже с мен по някакъв начин. Ако не другояче, то най-малкото щеше да ми напише писмо, стига да е научила за пожара, а не знам как може да не е разбрала. Тя беше много чувствителна и мила, въпреки проблемите, които имаше.
— Кога я видяхте за последен път? — попитах аз, като му отварях вратата.
Спаркс ме погледна и по очите му отново усетих каква силна личност е — колкото покоряваща, толкова и смущаваща. Не можех да се освободя от мисълта, че той по някакъв начин ме плаши.
— Мисля, че беше преди една година или нещо подобно.
Неговият сребрист чероки беше на алеята пред къщата ми. Изчаках, докато се качи в джипа и затвори вратата. Не можех да не се запитам какво ли са си помислили съседите ми, ако са го познали. При други обстоятелства бих се изсмяла, но в случая не намирах нищо забавно в неговото посещение. Защо беше дошъл лично, вместо да ми изпрати снимките?
Но той не бе проявил неуместно любопитство относно хода на следствието. Не се бе опитал да използва властта и влиянието си, за да ме сплаши. Не беше направил опит да повлияе на моето становище или да промени отношението, което имах към него, или поне така ми се бе сторило.
11.
Стоплих кафето и се върнах в кабинета. Известно време седях на удобния си ергономичен стол и разглеждах снимките на Клер Роули. Ако убийството й е било предумишлено, защо е било извършено там, където тя не е трябвало да бъде?
Дори ако за това можеха да бъдат обвинени враговете на Спаркс, не беше ли преголямо съвпадение да бъде извършено точно там, където не е била поканена, тоест, в неговата къща? Би ли могъл дори най-студенокръвният расист да изгори живи толкова коне само за да накаже собственика им?
Нямаше отговор. Започнах да проучвам файловете със случаите на пожари, записани от Отряда за бързо реагиране, като отгръщах страница след страница. Имаше палежи на църкви, къщи и офиси и няколко игрища за боулинг, където пожарите бяха започвали все по един и същ начин. Апартаменти, фабрики за спиртни напитки, химически компании и рафинерии бяха изгорели до основи и във всички тези случаи причините бяха съмнителни, но следователите не бяха успели да докажат, че са умишлени палежи. А убийствата, свързани с пожарите, бяха още по-необичайни и обикновено бяха дело на некадърни крадци или на някой от съпрузите, който не си бе дал сметка, че когато едно цяло семейство изчезне, а части от кости се появят в ямата за горене на боклука в задния двор, най-вероятно някой ще извика полицията. Необичайни и защото хора, които са вече мъртви, не могат да вдишат въглероден окис или да имат куршуми в телата си, които се виждат на рентгена. Към десет часа вечерта все пак попаднах на двама загинали, които привлякоха вниманието ми. Единият инцидент бе станал през март предишната година, а другият шест месеца преди него. Първият беше от Балтимор, а жертвата беше някакъв двадесет и една годишен младеж на име Остин Харт, четвърта година студент по медицина в „Джон Хопкинс“. Беше загинал при пожар, избухнал в къща, недалеч от университета. Бил сам вкъщи по това време, защото се случило през пролетната ваканция.
Според краткото полицейско дознание, пожарът започнал една съботна вечер и се разгорял с такава сила, че докато пристигне пожарната, Харт бил толкова овъглен, че успели да го идентифицират само по един корен на зъб и краищата на трабекуларната алвеоларна кост, сравнявайки ги с рентгеновите снимки, които му били правени приживе. Пожарът започнал в банята на първия етаж, където не открили нито късо съединение, нито катализатор за горене.