В следствието бил включен и Отряда за бързо реагиране по покана на пожарната команда в Балтимор. Стори ми се интересно и това, че Тиюн Макгъвърн била извикана от Филаделфия за експертно мнение. След седмици разследване, оглед на останките и разпити на свидетели, както и след направени изследвания в лабораторията на Отряда за бързо реагиране в Роквил, данните показали, че пожарът е умишлен, което значело, че загиналият е бил убит. Но не могли да докажат нищо от тези неща, а моделите на инцидентите с пожари, заложени в компютъра, не дали отговор как е възможно да се разгори толкова силен пожар в такава мъничка баня, облицована с плочки, където не е имало нищо друго, освен една порцеланова мивка и вана, отделена с найлонова завеса.
Пожарът преди него през октомври бе избухнал във Венис Бийч, Калифорния, пак през нощта, в къща с изглед към океана, на няколко преки от легендарния гимнастически салон „Мъсъл Бийч“. Марлин Фабър била двадесет и три годишна актриса, в чиято кариера се включвали предимно малки роли в сапунени опери и комедийни телевизионни сериали, но повечето от доходите й идвали от телевизионни реклами. Подробностите за пожара, в който до основи бе изгоряла вилата й от кедрово дърво, бяха също толкова непълни и необясними като тези в случая с Остин Харт.
Когато прочетох предположенията, че пожарът е започнал в голямата баня на обширното й жилище, адреналинът ми се повиши. Жертвата била толкова изгоряла, че имало останали само опечени кости. Сравнили рентгеновите снимки на тленните й останки с тези от рутинен контролен преглед на гърдите й, направен две години преди това. Била идентифицирана фактически само по едно ребро. Не бил открит никакъв катализатор за горене и нямало обяснение какво в банята е могло да предизвика толкова голям огнен стълб, който да се издигне на височина два метра и половина и да подпали втория етаж. Тоалетната чиния, ваната, мивката и етажерката над нея с козметични препарати не били, разбира се, достатъчни за това. А според Сателита на националната метеорологична служба, не е имало светкавици на приблизително сто и шестдесет километра от нейния район през последните четиридесет и осем часа.
Размишлявах над това с чаша „Пино Ноар“ в ръка, когато Марино ми се обади към един часа през нощта.
— Будна ли си още?
Усмихнах се, защото той винаги ме питаше това, когато се обадеше в неудобен час.
— Спаркс е имал четири десеткалиброви автомата „Мак“ със заглушители, които, доколкото разбрах, е купил за по шестстотин долара единият. Имал една сухопътна надземна мина, която купил за хиляда и сто долара, и един автомат МР40. И представи си, още деветдесет празни гранати.
— Представям си — казах аз.
— Казва, че посетил полесражения от Втората световна война и ги взел оттам за колекцията си, а буретата с бърбън купил в Кентъки от една фабрика за спиртни напитки, която фалирала преди пет години. За уискито само малко ще го смъмрят. Предвид размера на останалите щети, кой ще вземе да се занимава с това. А относно оръжията, всички са регистрирани и си е платил данъците. Така че е невинен по тези обвинения, но онзи смахнат следовател от Уорънтън е на мнение, че Спаркс тайно продавал оръжия в Южна Флорида на групировки, вражески настроени към Кастро.
— На какво се базира? — поисках да разбера.
— По дяволите, и аз не знам, но следователите от Уорънтън са го погнали като куче пощальон. Предполагат, че момичето, което е изгоряло, е знаело нещо за това и Спаркс не е имал друг избор, освен да се отърве от нея, дори ако заради това е трябвало да изгори всичко, което притежава, включително и конете си.
— Ако е търгувал с оръжия — казах аз нервно, — щял е да има много повече от няколко стари автомата и един куп празни гранати.
— Но те са го погнали, докторе. Заради това, което представлява той, нещата може да се усложнят.
— А какво стана с липсващия автомат „Калико“?
— Откъде, дявол да го вземе, мога да знам?
— Един автомат „Калико“ не е бил намерен, правилно ли съм разбрала?
— Той казва така, но ти откъде…
— Спаркс идва при мен днес.
Настъпи дълга пауза.
— Какво каза? — попита той. Беше наистина смаян. — Идва при теб къде?
— В дома ми. Неканен. Донесе снимки на Клер Роули.
Марино мълча толкова дълго този път, че си помислих, че телефонната линия е прекъснала.
— Нямам намерение да те обиждам — каза той накрая, — но сигурна ли си, че не си се повлияла от персоната му…
— Не съм — прекъснах го аз.