— Няма да те удостоя с отговор по този въпрос!
Излязох на верандата и почти се изкушавах да захлопна вратата в лицето му.
— Да. Всички все така казват, когато са гузни. — Той тръгна след мен. — Не мисли, че не знам, когато нещо не върви между теб и Уесли…
Обърнах се, погледнах го и насочих пръст към него като дулото на пистолет.
— Не казвай нито дума повече! Не се меси в моите работи и да не си посмял да се съмняваш в професионализма ми, Марино. Добре си запознат с него, дявол да те вземе!
Слязох по стълбите пред входната врата и се тръшнах ядосано в колата си. Потеглих бавно на заден ход, демонстрирайки шофьорските си умения. Не го погледнах повече и подкарах колата.
13.
В понеделник сутринта се разрази буря, която разлюля града със силни ветрове и проливни дъждове. Карах към работата си с чистачки на стъклата, включени на бързи обороти, и климатична инсталация, за да не се изпотят стъклата. Когато отворих прозореца, за да дам жетона за таксата по магистралата, ръкавът на костюма ми се намокри. Заварих две коли на погребални бюра, спрели на моето място на паркинга, и трябваше да оставя колата си навън. Петнадесетте секунди, които ми бяха нужни, за да притичам през паркинга и да отключа задната врата на сградата, бяха върхът на изтезанието. Намокрих се до кости. Вода капеше от косата ми, а обувките ми скърцаха по паркинга.
Проверих в дневника какъв е графикът ми за сутринта след пристигналите през нощта случаи. Едно пеленаче бе умряло в леглото на родителите си. Някаква възрастна жена, изглежда, се бе самоубила със свръхдоза от някакво лекарство. Имаше и убити след някаква престрелка между пласьори на наркотици на един от строежите на жилищни блокове в покрайнините на града. През последните няколко години градът беше определен като един от най-престъпните в Съединените щати. Бяха регистрирани сто и шестдесет убийства за една година при население по-малко от четвърт милион души.
Виняха за това полицията. Обвиняваха дори мен, но ако сведенията, събрани от моята служба, не бяха угодни на политиците, подсъдимите изобщо не стигаха до съда. Всички тези безпочвени твърдения не преставаха да ме възмущават, тъй като на тези, които бяха на власт, не им беше дошло и наум, че съществува нещо, което се нарича превантивно лекарство, и то, в края на краищата, е единственият начин за предотвратяване на някое заболяване. Беше далеч по-лесно да ваксинираш някого срещу детски паралич, например, отколкото да го лекуваш след това. Затворих дневника с графика и излязох от кабинета си. Обувките ми оставяха мокри следи по празния коридор.
Влязох в съблекалнята, защото вече усещах, че започва да ме втриса. Свалих бързо полепналия по мен костюм и блузата си и с големи усилия си облякох операционните дрехи. Колкото повече бързах, толкова по-трудно се оправях. Сложих над тях лабораторната си престилка и изсуших косата си с хавлия, като прокарах пръсти през нея, за да не ми пада на очите. Лицето, което ме гледаше от огледалото, беше неспокойно и изморено. Не можех нито да ям, нито да спя добре, а не се ограничавах особено с кафето и алкохола. Всичко това се бе отразило в сенките под очите ми, които обаче се дължаха и на прикрития безпомощен гняв и страха от Кари. Нямахме никаква представа къде е, но във въображението ми тя беше навсякъде.
Отидох в стаята за почивка, където Филдинг, който избягваше кофеина, си вареше билков чай. Неговите мании за здравословен начин на живот не ме накараха да се почувствам по-добре. Не бях играла гимнастика повече от седмица.
— Добро утро, доктор Скарпета — каза той ведро.
— Да се надяваме, че ще е добро — отговорих аз и се пресегнах да взема каната за кафе. — Изглежда графикът ни не е натоварен засега. Оставям вие да решите дали да свикате събрание на персонала. Аз имам работа.
Филдинг беше бодър, издокаран с жълта риза с френски ръкавели, цветна вратовръзка и черни панталони. Дори обувките му блестяха, защото, за разлика от мен, той не допускаше превратностите на живота да му попречат да се грижи за себе си.
— Не знам как го правиш — казах му аз, като го огледах от главата до петите. — Джак, никога ли не страдаш от естествени неща като депресия, стрес, от желание да похапнеш шоколад, да изпушиш цигара или да пийнеш уиски?
— Излизам от равновесие, като се преуморя — отговори той, докато отпиваше от чая си и ме гледаше през парата, която се издигаше от него. — А това става, когато ме засегнат. — Той се замисли за момент. — Струва ми се, че най-лошото, което правя, като се замислих сега, е, че зарязвам жена си и децата. Измислям си претекст да не си стоя вкъщи. А аз не съм толкова безчувствен, че да не си давам сметка, че ме намразват. Така че самият аз се самоунищожавам. Но те уверявам — каза ми той, — че ако отделяш време за бягане, каране на колело, за няколко лицеви опори или упражнения за краката и корема, бъди сигурна, че ще бъдеш смаяна от резултата. — Преди да си тръгне, той добави: — Това са естествени морфини за човека, нали?