— Не позволявам никакъв лекар от съдебна медицина да ми казва как да отглеждам децата си — произнесе със смразяващ тон той. — Госпожо, ще се видим в съда.
Точно това ще стане, помислих си аз, защото знаех, че Британската общност ще обвини него и жена му, че са извършили престъпление към дете, като не са се погрижили за него.
— Не ни се обаждайте повече — каза Куин и затвори телефона.
Поставих слушалката обратно с натежало сърце. Когато вдигнах очи, видях, че Тиюн Макгъвърн стои в коридора точно пред моята врата. Разбрах по изражението на лицето й, че е чула всяка моя дума.
— Влез, Тиюн — поканих я аз.
— А аз си мислех, че само моята работа е трудна. — Очите й ме гледаха съчувствено, докато взимаше стол и сядаше точно срещу мен. — Знам, че трябва да съобщаваш постоянно такива неща, но никога не бях те чувала да ги казваш. Не че и на мен не ми се налага да разговарям постоянно с разни хора, но за щастие, работата ми не е да обяснявам точно на близките на починалите какво е причинил на трахеята или на дробовете димът, който са погълнали.
— Това е най-трудната част — казах аз, но бремето, което тегнеше на плещите ми, не намаля.
— Предполагам, че си вестителката, която биха искали да убият.
— Невинаги — възразих аз, но знаех, че в самотната ми, макар и вече закоравяла душа ще звучат до края на живота ми обвинителните думи на семейство Куин.
Дълбоко в мен отекваха викове, писъци и проклятия, пропити от гняв и мъка, а понякога и упреци, задето бях дръзнала да докосна раните на засегнатите. Не исках да разговарям за това с Макгъвърн. Не желаех и да се сближавам с нея.
— Трябва да се обадя само на още едно място — казах аз. — Затова, ако искаш кафе… Или просто си отдъхни малко. Сигурна съм, че ще ти е интересно това, което може да открия.
Обадих се в университета на Северна Каролина в Уилмингтън и макар че още нямаше девет часът, отговорникът по студентските дела беше вече там. Той бе изключително любезен, но не ми помогна с нищо.
— Много добре разбирам защо се обаждате и ви уверявам, че искаме да ви помогнем — обясни ми той. — Но не можем да го направим без съдебна заповед. Не сме в състояние просто така да решим и да направим чуждо достояние лична информация, за който и да било от нашите студенти. И, разбира се, особено по телефона.
— Господин Шед, става дума за убийство — напомних му аз, като се мъчех да прикрия раздразнението си.
— Разбирам — отвърна той.
Разговорът продължи доста време в същия тон. Не успях да постигна нищо. Накрая се отказах и затворих телефона. Бях отчаяна и насочих вниманието си към Макгъвърн.
— Те просто си пазят задниците за в случай, че семейството й се опита да ги обвини по-късно за нещо. — Тя не ми казваше нищо ново. — Трябва да не им оставяме друг избор и точно това смятам да направим.
— Правилно — отговорих аз навъсено. — И така, какво те води насам?
— Разбрах, че са пристигнали лабораторните резултати или поне някои от тях. Обадих се късно следобед в петък.
— Ето това вече е новина.
Стана ми неприятно. Ако следователката, която се занимаваше с откриването на веществени доказателства, се бе обадила на Макгъвърн, преди да ги съобщи на мен, щях наистина да се разсърдя. Взех телефона и се обадих на Мери Чан, която беше млад специалист, назначен отскоро в лабораторията.
— Добро утро. Разбрах, че си получила някои сведения за мен?
— Точно се канех да ги сваля долу.
— Същите ли са, които си изпратила на Отряда за бързо реагиране?
— Да. Точно те са. Мога да ви ги пратя по факса или да ги донеса лично.
Дадох й номера на факса в моя кабинет и не й показах открито раздразнението си, но й намекнах за това.
— Мери, в бъдеще по-добре ме уведомявай навреме за разследванията, които ръководя, преди да си започнала да разпращаш лабораторните резултати на другите.
— Съжалявам — каза тя. Разбрах, че наистина съжалява. — Обадиха се в пет часа, а аз бях тръгнала вече да си ходя.
Сведенията бяха в ръцете ми две минути по-късно, а Макгъвърн отвори очуканото си служебно куфарче и извади своя екземпляр. Тя ме наблюдаваше, докато четях. Първият от тях беше анализ на стружката, която приличаше на метална и я бях извадила от порезната рана в областта на лявото слепоочие на жертвата. Според резултатите от сканиращия електронен микроскоп и рентгена, въпросният материал беше от магнезий.