А относно остатъците от косата на жертвата, получените резултати бяха просто необясними. Инфрачервеният спектрален фотометър беше повлиял на влакната така, че селективно да абсорбират инфрачервената светлина.
Характерната структура се оказа тази на полимер полисилоксана или силиция.
— Не смяташ ли, че е малко странно? — попита Макгъвърн.
— Да започнем с магнезия — казах аз. — Първото, за което човек се сеща, е морската вода. Тя съдържа много магнезий. Или оловен миниум. Нашият човек е или химик инженер, или работи в лаборатория за научни изследвания. Не смяташ ли така? А може и да е нещо, свързано с експлозивите?
— Ако се появи и калиев хлорид, тогава, да. Може да е барутен прах — отговори тя. — Или друг експлозив, оловен стифнат или оловен азид на живачния фулминат, ако е свързано с капачки за детонатори, например. Или азотна киселина, сярна киселина, глицерин, амониев нитрат, натриев нитрат. Нитроглицерин, динамит и така нататък и така нататък. Но ще добавя, че Пепър щеше да надуши експлозиви като изброените.
— А магнезият? — попитах аз.
— Ползва се в пиротехниката или за фойерверки — каза тя. — За да се получи ярка бяла светлина. Или бенгалски огън. — Тя сви рамене. — Алуминиевият прах е за предпочитане, защото полепва по-добре, докато магнезиевите частици са покрити с нещо като ленено масло.
— Бенгалски огън — повторих аз. — Палиш бенгалски огън, поставяш го на стратегически места и си тръгваш. Така можеш да спечелиш няколко минути, нали?
— Възможно е, ако имаш подходящ горивен материал.
— Но това не обяснява как е попаднала там тази стружка или металическа частица, която не е изгоряла, забила се е в раната и изглежда, е привнесена от някакъв остър инструмент, с който е била порязана.
— Не използват магнезий, за да правят ножове — отбеляза Макгъвърн.
— Не, не може да е това. Прекалено е мек за ножове. Да не е продукт от космическите технологии, много е лек?
— Напълно е възможно, но в такива случаи остават сплави, които биват откривани при изследванията.
— Добре. Да минем тогава на силиция, от който правят силикон. Не е ясно откъде се е взел. Освен ако е имала присадени изкуствени гърди от силикон.
— Мога да ти кажа, че силиконовата гума се използва за изолации на електрически кабели, хидравлични течности и водонепромокаеми материи. Но нито едно от тях не пасва тук, освен ако е имало нещо в банята или може би във ваната. Нещо розово, не знам какво точно.
— Известно ли е дали Спаркс е имал рогозка пред ваната в банята, която да е била гумена? — попитах аз.
— Сега започнахме огледа на къщата заедно с него — отговори тя. — Но той казва, че облицовката в банята е била предимно в черно и бяло. Мраморният под и стените са били черни, а мивката, шкафчетата и ваната — бели. Вратата към душа е била европейска и е била изработена от огнеупорно стъкло, което изключва възможността да се пръсне на милиард малки частици, когато температурата надвиши четиристотин градуса по Фаренхайт.
— Това обяснява защо се е разтопила в тялото — установих аз.
— Да, стъклото се е деформирало и го е покрило.
— Не напълно — отговорих аз.
— Вратата е имала месингови панти и е била без каса. Това, което открихме, показва, че е така. Явно, че паметта на приятелски настроения към теб медиен магнат не му е изневерила поне в това отношение.
— А за другото?
— Само бог знае, Кей.
Тя разкопча сакото си и го съблече, като че изведнъж се сети да се отпусне, но не пропусна да си погледне часовника.
— Имаме работа с много умен престъпник — каза тя. — Това поне е ясно за всички ни.
— А хеликоптерът? Какво ще кажеш за него, Тиюн? Предполагам, че си чула вече за малкия бял „Швайцър“ или „Робинсън“, или как му беше името, който ковачът е видял в деня преди пожара. Може би е същият, който видяхме и ние с теб два дни по-късно?
— Това е само една от теориите. Нещо като опипване в тъмното — каза тя и ме погледна изпитателно. — Той може да е предизвикал пожара и да е трябвало да стигне бързо до летището. Затова предния ден хеликоптерът е летял, за да разузнае над фермата, тъй като пилотът е знаел, че ще трябва да кацне, а после да отлети, като се стъмни. Ясно ли ти е за какво намеквам?
Кимнах.
— После петъчният ден минава. Спаркс убива момичето и подпалва къщата си. Притичва до пасбището, качва се на хеликоптера, който го закарва някъде близо до „Дюлс“. Джипът му е бил паркиран наблизо. Отива до летището, оправя си нещата с квитанциите, а вероятно и с багажа. После се потулва някъде, докато дойде време да отиде във фермата „Кресливата кукумявка“.