— А защо хеликоптерът се появи и в понеделник, когато работехме на мястото на пожара? — попитах аз. — Как си го обясняваш?
— Пироманите обичат да наблюдават пожари за удоволствие. По дяволите, откъде да знаем, че самият Спаркс не е бил в него и не ни е наблюдавал отгоре как си скъсваме задниците от работа. Може най-малкото да е параноик. Предположил е, че ще сметнем, че в хеликоптера са хора от пресата. А и ние точно така си помислихме.
— Това засега са само хипотези — казах аз. Беше започнало да ми омръзва да я слушам.
Пренареждах новите документи, които продължаваха да се трупат. Макгъвърн ме наблюдаваше. После стана и затвори вратата.
— Слушай, смятам, че е време да си поговорим — каза тя. — Струва ми се, че не ме харесваш. Но може би, ако ми кажеш ясно какво има, ще оправим нещата по някакъв начин.
— Не съм сигурна какво мисля за теб, ако толкова искаш да знаеш. — Изгледах я продължително. — Най-важното е всички да си вършим работата добре, за да не изгубим нишката. Особено след като разследваме престъпление, при което някой е бил убит.
— Сега вече започваш да ме дразниш.
— Уверявам те, не го правя нарочно!
— Мислиш, че не ми пука, ако някой е бил убит ли? За това ли намекваш? Смяташ ли, че щях да стигна дотук, ако не ми беше пукало кой е запалил някой пожар и защо?
Тя нави ръкави, като че се канеше да се бори с някого.
— Тиюн — казах аз, — нямам време за излишни спорове. Безсмислени са.
— Държиш се така заради Луси. Смяташ, че съм те изместила или бог знае какво. Нали това е причината, Кей?
Сега пък тя ме ядоса.
— Двете с теб сме работили заедно и преди, нали? — продължи тя. — И не сме имали никакъв проблем досега. Затова човек се пита какво се е променило? Мисля, че отговорът е ясен. Разликата е в това, че в момента, докато говорим, твоята племенница се премества в нов апартамент във Филаделфия, за да работи под мое ръководство. Под мое. Не под твое. А това не ти харесва. И знаеш ли още какво? И аз да бях на твое място, нямаше да ми е приятно.
— Не е нито времето, нито мястото за такъв разговор — заявих твърдо аз.
— Добре. — Тя стана и преметна сакото върху ръката си. — Тогава да идем на някое друго място. Смятам да разрешим този въпрос, преди да се върна на север.
Почувствах се затруднена, макар да управлявах безпогрешно моята империя от бюрото си, където папките с книжата бяха моите надзиратели, гвардията трябваше да полага каторжен труд по статиите от списанията, а легионите, които се занимаваха с известията и писмата, нямаше никога да ме предадат. Свалих си очилата и разтрих лице. Ако гледах Макгъвърн размътено, щеше да ми бъде по-лесно.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно? — казах аз. — Но ще трябва да ме почакаш още три часа. А междувременно — станах аз от стола си, — оставила съм едни кости в тенджера, които трябва да поврат. Можеш да дойдеш с мен, ако имаш здрав стомах.
— Няма да ме изплашиш с това — заяви Макгъвърн.
Стори ми се, че е доволна.
Макгъвърн не беше от хората, които се мъкнат по петите на някой, и след като включих печката в помещението за обработка на костите, тя изчака само докато започна да се вдига пара. После отскочи до офиса на Отряда за бързо реагиране в Ричмънд и се появи ненадейно след около час. Беше задъхана и напрегната. Аз я погледнах и внимателно разбърках костите, които вряха на слаб огън.
— Имаме още един случай — съобщи тя.
— Още един какво?
Оставих голямата пластмасова лъжица върху плота.
— Още един пожар. Пак някаква откачена работа. Този път е в окръг Лихай, на един час път от Филаделфия. Ще дойдеш ли с мен?
През ума ми минаха всевъзможни предположения за това какво може да се случи, ако зарежа всичко и тръгна с нея. Пък и чувствах, че се изнервям при мисълта, че ще стоим в колата само двете цели пет часа.
— Избухнал е в някаква къща — продължи тя. — Започнал е рано сутринта вчера. Открили са и някакъв труп. На жена. В голяма баня.
— О, не!
— Явно пожарът е бил предизвикан, за да прикрие убийство — каза тя и продължи да обяснява защо този инцидент може да се окаже свързан с онзи другия, в Уорънтън.