Когато отрили трупа, полицаите от щатската полиция в Пенсилвания веднага поискали помощ от Отряда за бързо реагиране. А следователите по пожарите, които отишли на местопрестъплението, вкарали данните в портативните си компютри и програмата за аналогични пожари веднага показала подобна връзка. Пожарът в Лихай придобил такава важност, че от ФБР предложили свои агенти, а Бентън и щатската полиция приели да се включат в следствието.
— Къщата е построена върху бетонна плоча — обясняваше Макгъвърн, докато карахме по магистралата 1–95 Север. — Затова няма да се наложи да се занимаваме със сутерен и слава богу. Нашите момчета са там от три часа тази нощ, а това, което е интересно при този случай, е, че пожарът не е могъл да изиграе докрай ролята си. Само части от големия апартамент, стаята за гости точно над него на втория етаж и всекидневната долу са изгорели, макар че има значителни щети по тавана на банята и пукнатини по циментовия под на гаража.
Такива пукнатини се получаваха, когато вследствие на бързо повишаваща се температура, влагата прониква в цимента и завира.
— Къде се намира гаражът? — запитах аз и се опитах да си представя това, което ми описваше.
— От страната на къщата, където е голямата баня. Пак е бил буен пожар, но изгарянето не е било цялостно, макар да има много поражения. В останалата част на къщата открихме само дим и щети от водата. Маниерът на престъпника беше същият като на онзи, подпалил фермата на Спаркс. Няма следи да е бил използван катализатор за горене, а не е имало и остатъчно горивен материал в банята, за да се предизвика висок пламък.
— Трупът във ваната ли беше? — запитах аз.
— Да. Косите ми настръхнаха, като го видях.
— Представям си. В какво състояние го намерихте? — зададох аз най-важния въпрос, докато Макгъвърн караше служебния форд с шестнадесет километра повече от разрешената скорост.
— Жертвата не беше толкова обгоряла, че следователят по смъртните случаи да не може да установи, че гърлото й е било прерязано.
— Значи е вече аутопсирана?
— Да ти кажа право, наистина не знам какво са свършили досега. Но тя няма къде да отиде. А това е по твоята специалност. Моята задача е да разбера какво, дявол да го вземе, можем да открием още на местопрестъплението.
— Значи няма да ме използваш да изравям останки?
Макгъвърн се засмя и пусна компактдисковата уредба. Не очаквах да прозвучи Моцарт.
— Можеш да изравяш каквото си искаш — каза тя с усмивка и това намали малко напрежението. — Впрочем, не си лоша за тази работа. От тези си май, които не бягат. Умееш да разрешаваш всякакви проблеми, освен междуличностни.
— Ако си направила безброй аутопсии и си вдигала достатъчно трупове, не е нужно да вдигаш и гири — отклоних аз нападката.
— Покажи ми ръцете си.
Протегнах ръце, а тя ги погледна, като в същото време смени лентата, по която караше.
— Виж ти! Не съм си представяла какви мускули могат да се развият от трионите, скалпелите и градинарските ножици — отбеляза тя.
— Градинарски ножици ли?
— Ами онези, които използвате за отваряне на гръдния кош.
— Извинявай, но това са ножици за разрязване на ребра.
— Е, да, но съм виждала градинарски ножици в някои морги и куки за плетене, които използват за вадене на куршуми.
— Не и в моята морга. Поне не в тази, в която съм сега. Е, в миналото бяхме принудени да импровизираме — съгласих се с нея аз отчасти, заслушана в музиката на Моцарт.
— Една от малкото професионални тайни, която не ти се иска да излезе наяве в съда — додаде Макгъвърн. — Подобно на това да скриеш най-хубавата бутилка от конфискувани спиртни напитки в някое тайно чекмедже на бюрото си. Или пък като някои полицаи, които си пазят спомени от местопрестъпленията, като например лули за марихуана и оръжия на разни смахнати. Или като някои съдебни патолози, които задържат ребра или части от черепи, които е трябвало да бъдат погребани заедно с труповете.
— Не мога да отрека, че някои от моите колеги не са докрай коректни — казах аз. — Но според мен, да задържаш части от трупове без разрешение, не може да се причисли към същата категория, като това да свиеш бутилка конфискуван алкохол.
— Ти си ужасно принципна и безкомпромисна, нали, Кей? За разлика от нас, останалите, ти никога не се уповаваш на необосновани преценки и не правиш грешки. Никога не преяждаш и не препиваш. А да ти кажа право, това кара нас, простосмъртните, да се боим да бъдем близо до теб, защото се страхуваме, че ще ни държиш под око и няма да одобриш това, което правим.