— Господи, каква ужасна представа! — възкликнах аз. — Надявам се, не ме възприемате така.
Тя замълча.
— Аз, разбира се, категорично не се възприемам по този начин. Дори обратното, Тиюн. Може би съм само малко по-резервирана, защото така налага ситуацията. И вероятно съм по-необщителна, тъй като винаги съм си била такава. Не съм склонна да си признавам публично греховете, но не се и оглеждам наоколо, за да съдя другите. Уверявам те, по-придирчива съм към себе си, отколкото някога съм била към теб.
— Не съм останала с такова впечатление. Струва ми се, че ме отглеждаш щателно от всички страни, за да си сигурна, че ще мога да обуча Луси и няма да й окажа пагубно въздействие.
Нямаше как да оборя това обвинение, защото беше вярно.
— Но аз дори не знам къде е тя!
— Е, аз пък мога да ти кажа. Във Филаделфия. Снове нагоре-надолу между офиса и новия си апартамент.
За известно време звучеше само музиката и докато пътят обикаляше Балтимор околовръст, неволно си спомних за студента по медицина, който също бе загинал при съмнителен пожар.
— Тиюн — казах аз, — колко деца имаш?
— Едно. Син.
Разбрах, че темата не й е много приятна.
— На колко години е?
— На двадесет и шест, казва се Джо.
— Наблизо ли живее?
Погледнах през прозореца и видях как прелитат светещите надписи, сочещи отклоненията към улиците на Балтимор, които навремето, когато следвах медицина в „Джон Хопкинс“, познавах много добре.
— Не знам къде живее да ти кажа право — сподели тя. — Никога не сме били близки. Не съм сигурна, че някой някога е бил близък с Джо. И не съм уверена, че някой би желал това.
Не исках да любопитствам, но тя самата продължи да говори:
— Разбрах, че нещо не е наред с него, когато започна да ходи скришом при бара с напитките, а беше само на десет години и пиеше джин или водка, а после допълваше бутилките с вода, като мислеше, че така ще ни заблуди. На шестнадесетгодишна възраст беше вече буйстващ алкохолик и често влизаше в болницата да се лекува, взимаше наркотици, пиеше, вършеше непристойни неща, крадеше, какво ли не правеше. Напусна дома ни на деветнадесет години. Скиташе се насам-натам. Накрая прекъсна всякакви връзки с нас. И да ти кажа откровено, сигурно е станал скитник.
— Имала си тежък живот — признах аз.
14.
Бейзболният отбор „Атланта Брейвс“ (Смелчаците на Атланта) беше вече отседнал в хотел „Шератон“ на Съсайъти Хил, когато Макгъвърн ме свали там към седемнадесет часа следобед. Стари и млади запалянковци, облечени с якета и шапки за бейзбол, обикаляха коридорите и баровете с огромни постери в ръка, за да получат автографи от своите идоли. Бяха извикали и полицаи за охрана. Един отчаян мъж ме спря, като влизах през въртящата се врата.
— Видяхте ли ги?
— Кого да съм видяла? — учудих се аз.
— „Смелчаците“!
— Как изглеждат? — попитах аз, но не дочаках отговор.
Наредих се на опашката, за да се регистрирам. Не ме интересуваше нищо друго, освен да отида и да си взема една вана. Забавихме се с два часа поради голямото движение точно преди да влезем във Филаделфия откъм южната й страна, където пет коли и един фургон се бяха нанизали един върху друг, а счупени стъкла и изкривени метални части се бяха разпилели по шестте платна. Стана късно, за да пътуваме още един час до моргата на Лихай. Трябваше да изчакаме до сутринта. Взех асансьора до четвъртия етаж. Открих стаята и пъхнах картата си в платката, за да отворя електронната брава. Дръпнах завесите и погледнах към река Делауер и мачтата със знамето на кораба „Мошулю“ в пристанището „Пенс Ландинг“. Едва тогава се почувствах във Филаделфия с чантата си с инструменти, алуминиевата кутия и дамската ми чанта.
Сигналната лампичка на телефонния секретар светеше. Прослушах записа от обаждането на Бентън, който казваше, че ще бъде в моя хотел. Щял да пристигне, щом успее да се измъкне от Ню Йорк и претовареното движение. Можело да го очаквам към девет часа. Луси си беше оставила новия телефонен номер и ме предупреждаваше, че не е сигурна дали ще може да дойде да ме види. Марино имал някакво известие за мен, но щял да ми го предаде, като му се обадя, а Филдинг ме уведомяваше, че семейство Куин се явили по телевизията в ранните новини и казали, че щели да съдят съдебномедицинския отдел и мен за нарушение на закона за независимостта на църквата от държавата и за причиняване на непоправими емоционални травми.