Пръстите и дланите на двете й ръце бяха изпорязани до кости, докато се е опитвала да се брани и е хващала острието на ножа. Имаше дълбоки рани по ръцете, от лактите надолу до китките. Порезните рани по краката й също вероятно са били причинени от това, че е лежала на земята и се е опитвала да избегне замахващия нож. Раните бяха толкова близо една до друга, че приличаха на някаква първобитна звездовидна конфигурация над гърдите, стомаха и раменете, а също и по хълбоците и гърба.
Много от раните бяха големи, с неправилни ръбове, нанесени от ножа, когато се е врязвал, а жертвата се е дърпала, или когато острието е било изтегляно от раната. От разположението на раните можеше да се предположи, че ножът е бил с едно острие и дръжка и поради това бе оставил нееднакви резки. Една драскотина започваше от дясната челюст и стигаше до шията, а гърлото й беше прерязано в посока от дясното ухо надолу към средата на шията.
— Това показва, че е било прерязано изотзад — казах аз, докато Бентън гледаше мълчаливо и си водеше бележки. — Главата е била дръпната назад и шията е останала открита.
— Предполагам, че прерязването на гърлото е било финалът — каза Герди.
— Ако е получила такова нараняване в началото, кръвта й е щяла да изтече много бързо и е нямало да може да окаже съпротива. Затова, много е възможно да й е прерязал гърлото накрая, когато е била с лице към пода. А къде са й дрехите?
— Сега ще ги донеса — каза Герди. — Знаете ли, има много странни случаи напоследък. Всички тези ужасни автомобилни катастрофи, за които после се оказва, че са предизвикани от някой, който е получил инфаркт на волана, отклонил се от пътя и убил още трима-четирима души заедно със себе си. Наскоро стана дума за едно убийство по Интернет. И съпрузите вече не убиват жените си по обикновен начин. Удушават ги или ги пребиват и им отрязват главите.
Той продължаваше да говори, докато отивах към далечния край на помещението, където дрехи съхнеха на закачалки над плитък леген. Те бяха отделени помежду си с найлонови чаршафи, за да не би веществени доказателства и телесни течности да бъдат пренесени по невнимание върху останалите. Покрих втората маса за аутопсии със стерилен чаршаф, а в това време един асистент от моргата доведе Тиюн Макгъвърн.
— Реших да видя какво става, преди да тръгна за мястото на произшествието — обясни тя появата си.
Беше облечена със сините си работни дрехи и ботуши и носеше някакъв кафяв служебен плик. Не си бе дала труда да облече халат или да си сложи ръкавици, докато оглеждаше нашата заклана мъртва.
— Боже господи! — възкликна тя.
Помогнах на Герди да постели пижамата на жената върху масата, която току-що бях покрила с чаршаф. Горната и долната част на пижамата бяха напоени с миризмата на дим и бяха толкова почернели от саждите и така напоени с кръв, че не можех да разбера цвета им. Памучната материя беше изпорязана и пробита отпред и отзад.
— С тези дрехи ли я докараха? — запитах аз, за да бъда сигурна.
— Да — отговори Герди. — Всички копчета, както обикновените, така и телените, бяха закопчани. Питам се дали част от кръвта по дрехите не е била от него. При такава борба не бих се учудил, ако и той е пострадал.
Усмихнах му се.
— Някой добре те е обучил — казах аз.
— Една жена в Ричмънд — отговори той.
— На пръв поглед прилича на лична разпра — обади се Бентън. — Била си е вкъщи, по пижама, късно през нощта. Класически случай на убийство, извършено от душевноболен, каквито често се срещат, когато двама души са имали интимна връзка. Но има и нещо малко необичайно — каза той, като дойде по-близо до масата. — Лицето й. Пък и има едно порязване тук. — Той го посочи. — Не се вижда никаква рана. Типично за случаи, когато нападателят е имал връзка с жертвата и насочва цялата си ярост към лицето, защото то представлява личността.
— Порязването по лицето не е толкова дълбоко, колкото на другите места — забелязах аз и внимателно разтворих раната. — Най-дълбока е раната на челюстта, после се стеснява нагоре по бузата.
Дръпнах се назад и огледах пак пижамата.
— Интересното е, че нито едно от големите или телените копчета не липсва — установих аз. — И няма следи от сълзи, както може да се очаква след подобна борба, когато нападателят сграбчва жертвата и се опитва да я подчини.
— Мисля, че „подчини“ е важната дума тук — каза Бентън.
— Или пък изобщо не е имало подобно нещо — предположи Макгъвърн.
— Може и така да е — съгласи се Бентън. — Светкавично нападение. Нещо е накарало този тип да откачи и да се развихри. Много се съмнявам, че е очаквал нещата да се развият по този начин, за което свидетелства и пожарът. Изглежда, че и него не е успял да овладее.