— Според мен, този човек не е останал дълго, след като я е убил — каза Макгъвърн. — Подпалил е къщата и си е тръгнал, като е смятал, че така ще прикрие зверското си деяние. Но ти си напълно прав. Не си е свършил добре работата. А може да се прибави и това, че противопожарната аларма се е включила в един и петдесет и осем през нощта и пожарните коли са пристигнали там за по-малко от пет минути. Затова щетите са били минимални.
Кели Шепърд имаше изгаряния втора степен на гърба и стъпалата, и това бе всичко.
— А алармата за крадци? — попитах аз.
— Не е била включена — отговори Макгъвърн.
Тя отвори служебния плик и започна да нарежда върху бюрото снимки от мястото на престъплението. Бентън, Герди и аз ги разглеждахме известно време. Жертвата с окървавената си пижама лежеше по лице при портала на банята. Едната й ръка беше пъхната под тялото, а другата, протегната напред, като че се е мъчила да се добере до нещо. Краката й бяха изпънати право напред и доближени плътно един до друг, а стъпалата й почти докосваха тоалетната чиния. Тъй като подът е бил мокър, беше невъзможно да бъдат открити кървави следи от влачене по земята, ако е имало такива, но увеличените снимки на рамката на вратата и стената показваха ясно издраскани места по дървото, които изглеждаха направени наскоро.
— Пожарът е започнал — обясни Макгъвърн — точно оттук.
Тя посочи една снимка от вътрешността на изгорялата баня.
— Този ъгъл е близо до ваната, където има отворен прозорец с перде. И в тази част, както виждате, има изгорели останки от дървени мебели и възглавнички на канапето. — Тя ги посочи на снимката. — Та значи имаме една отворена врата и един отворен прозорец, или така да се каже, нещо като вентилационна тръба или комин. Също като при камина. Пожарът е започнал тук, на пода покрит с теракотени плочки и е стигнал до завесите. Но огънят не е бил толкова силен този път, за да засегне тавана.
— Защо смяташ, че е станало така? — попитах аз.
— Има само една обяснима причина. Тази скапана баня не е била построена както трябва. Искам да кажа, ясно е като бял ден, че убиецът е струпал мебели, възглавнички от канапето и каквото е имало в банята, за да накладе огън. Но пожарът не се е разгорял, както е очаквал. Първоначалният огън не е могъл да обхване струпания горивен материал заради отворения прозорец и пламъкът се е насочил към него. Пък и онзи тип не е останал да го наблюдава, иначе е щял да разбере, че е на път да се провали. Пожарът е успял само да близне тялото отгоре като драконски дъх.
Бентън стоеше мълчалив и неподвижен като статуя, докато оглеждаше снимките. Разбирах, че преценява много неща в този миг, но типично за него, беше пестелив на думи. Той не беше работил с Макгъвърн досега и не познаваше доктор Ейбрахам Герди.
— Това ще ни отнеме много време — промърморих аз.
— Тръгвам за мястото на инцидента — неочаквано каза той.
Лицето му беше непроницаемо като камък, а то ставаше такова, когато усещаше повея на злото. Погледнах го и очите ни се срещнаха.
— Можеш да дойдеш с мен — предложи му Макгъвърн.
— Благодаря.
— И още нещо — додаде Макгъвърн. — Задната врата беше отключена и имаше една празна кутия от консерва за изпражненията на котката в тревата до стълбите.
— Мислите, че е излязла, за да почисти кутията ли? — запита Герди, като тутакси се обърна към двамата. — А този човек е чакал там, така ли?
— Това е само една от хипотезите — уточни Макгъвърн.
— Значи убиецът е знаел, че тя има котка, така ли? — запитах аз с известно съмнение. — И че вероятно ще излезе навън през нощта да изхвърли изпражненията от кутията?
— Не знаем дали не е изпразнила кутията с изпражненията по-рано същата вечер и я е оставила на двора, за да се проветри — подчерта Уесли, докато развързваше халата си. — Може по някаква причина да е изключила алармената система и да е отворила вратата късно през нощта или в ранните сутрешни часове.
— А котката? — попитах аз. — Появи ли се?
— Не още — каза тя и двамата с Бентън си тръгнаха.
— Ще започна да подсушавам раните — казах на Герди.
Той взе един фотоапарат и се зае да прави снимки, докато аз нагласявах осветлението. Разгледах раната от порязването на лицето и взех няколко влакна от тъканта и един къдрав черен косъм, дълъг единадесет сантиметра и половина, който предположих, че е от нейната коса. Но имаше и други косми, червеникави и по-къси. Установих, че са боядисвани наскоро, защото един сантиметър от корена на косъма беше черен. И, разбира се, имаше косми от котката навсякъде, полепнали вероятно по окървавените места на тялото, докато жертвата е лежала на земята.