— Със сигурност.
— И е трябвало да се измие някъде. Не може да влезе във фоайето на някой хотел в този вид.
— Освен ако не живее някъде наблизо.
— Или ако не е влязъл в колата си, като се е надявал да не го спрат за нещо.
— В стомаха й има малко кафеникава течност.
— Значи не е яла наскоро преди това или поне не и след вечеря — установих аз. — Мисля, че трябва да разберем дали леглото й е било оправено за спане.
Представих си сънената жена, когато всичко това се е случвало късно в събота през нощта или в ранните часове на неделната утрин. По някаква причина е станала от леглото, изключила е алармената система и е отключила задната врата. С Герди използвахме хирургическите скоби, за да затворим разреза във формата на „Y“, малко преди четири часа. Измих се в съблекалнята на моргата, където един манекен, използван за демонстриране на насилствена смърт пред съда, лежеше необлечен на пода под душа.
Освен тийнейджърски палежи на стари фермерски къщи, умишлени пожари в Лихай избухваха много рядко. А не бяха и чували за насилствена смърт в този порядъчен район, населен с хора предимно от средната класа, наречен Уисконсвил, където бе живяла Шепърд. Не бяха имали по-сериозни престъпления от чупене и дребни кражби, когато някой крадец задигал дамска чанта или мъжки портфейл, оставени на видно място в някоя къща, след влизане с взлом. А тъй като нямаше полицейско управление в Лихай, докато щатските конни полицаи стигнели до мястото, откъдето бил получен сигнал, крадецът отдавна бил изчезнал.
Извадих от работната си чанта сините дрехи и подкованите ботуши и използвах съблекалнята. Герди бе така любезен да ме закара до мястото на инцидента, а аз бях впечатлена от исполинските ели и цветните градини, както и от скромните, добре поддържани църкви, които се появяваха в полезрението ми от време на време. Завихме по Хановър Драйв, където къщите бяха модерни, тухлени, с дървени облицовки — двуетажни и просторни, с кошове за баскетбол, велосипеди и други признаци, че са пълни с деца.
— Имаш ли представа колко струват тези къщи? — попитах аз, като гледах преминаващите пред очите ни постройки.
— От двеста до триста хиляди долара — отговори той. — Тук живеят много инженери, медицински сестри, борсови агенти и изпълнителни директори, пък и магистралата едно-седемдесет и осем е главната артерия, която минава през Лихай Вали, и ако караш право по нея, ще стигнеш до Ню Йорк за час и половина. Някои хора ходят на работа в града и после се връщат обратно.
— Какво друго има в този край? — попитах аз.
— Много индустриални зони, които са само на десет-петнадесет минути оттук. Като тези на „Кока-кола“, „Освежители за въздуха“, складовете на „Нестле“ и френската минерална вода „Перие“. А също и много ферми.
— Но тя е работила в болница.
— Да. Но както видя, живяла е на около десет минути път с кола.
— Спомняш ли си да си я виждал някога преди това?
Герди се замисли за момент, докато тънкия стълб дим се виеше зад дърветата в края на улицата.
— Сигурен съм, че съм я виждал в кафенето — отговори той. — Не може да не забележиш жена с такава външност. Май беше на една маса с други сестри, вече съм забравил. Но не помня да съм разговарял с нея.
Къщата на Шепърд беше облицована с жълти дъски с бели ръбове и макар че не е било трудно да ограничат пожара, водата, с която го бяха гасили, и брадвите, с които бяха изсичали големи дупки, за да излизат пламъците навън, бяха нанесли големи щети. Това, което бе останало, беше мрачна, покрита със сажди фасада, изкорубена на места, с изпочупени стъкла на прозорците, които приличаха на тъжни, безжизнени очи. Лехите край оградата бяха изпотъпкани, грижливо окосената трева беше потънала в кал, а един последен модел „Камри“, бе паркиран на алеята пред къщата, покрит с пепел. Пожарникарите и следователите от Отряда за бързо реагиране работеха вътре в къщата, а двама агенти от ФБР с противопожарно облекло правеха оглед на мястото отвън.
Открих Макгъвърн в задния двор, където говореше с възбудена млада жена, облечена с три четвърти джинси, сандали и спортна фланелка.
— А това кога стана? Към шест часа ли? — питаше я Макгъвърн.
— Точно тогава. Приготвях вечерята и я видях, че спира пред къщата и паркира колата си точно там, където е сега. — Младата жена възпроизвеждаше възбудено събитията. — После влезе вътре, появи се отново, може би тридесет минути по-късно, и започна да плеви градината. Тя обичаше да работи на двора, да коси тревата и да прави всичко останало сама.