— Колкото и да е незначително? Мислиш, че няма да откриеш нищо, нали, Патрик? Смяташ, че ми няма нищо.
— Не съм казал това, Гейбриела. Никога не бих го казал.
— Заблуждаваш се, Патрик. Мислиш, че се интересувам от теб. И те желая? Това е безумие. Истинска лудост. — Гейбриела се обърна към Кейтлин и с аристократично толерантен тон обясни: — Сгодена съм и ще се омъжвам, доктор Тейлър. — Тя показа пръстена си с великолепен диамант. — Името му е Кайл Феърфакс, Сигурно сте чували за него. Всеки познава гениалния главен прокурор на Бостън. Наесен Кайл ще се кандидатира за сенатор. Искам да бъда с него и да му помагам. Но не желая да го разсейвам с тревоги за здравето ми. Обичам го твърде много. Щатът се нуждае от него, доктор Тейлър. Страната се нуждае от Кайл. И ако разбера, че съм болна, ами, тогава…
Смела реч на безкористна саможертва в името на доброто на обществото. Бъдещата госпожа Феърфакс щеше да бъде страхотна сенаторска съпруга. Кейтлин беше убедена в това, както и че Гейбриела Сейнтджон не е болна и го знае много добре.
— Дойдох тук, за да бъда окуражена, доктор Тейлър. Или да чуя горчивата истина от устата на човек, на когото мислех, че мога да вярвам. — Гейбриела отново насочи погледа си към Патрик и толерантността й изчезна. — Длъжник си ми, Патрик, Дължиш ми много повече. Но ти не си по-добър от него, нали? Жесток си като…
— Достатъчно, Гейбриела. А сега, защо не разкажеш на доктор Тейлър за бучката, която мислиш, че си открила?
— Копеле. Махай се оттук! И вие, доктор Тейлър. В момента съм твърде разстроена, за да ме преглеждат. Само почакай, когато Кайл чуе какво се е случило. Тази болница се издържа от парите на данъкоплатците и отношението към мен е брутална гавра с общественото доверие.
Беше ли направила Кейтлин услуга на Патрик? Дали присъствието й бе смекчило гнева на Гейбриела? Едва ли. Но Кейтлин бе разбрала какво иска Гейбриела — ръцете на Патрик върху голата й плът. Въображаемата бучка в гърдата и фантомната болка в таза бяха измислени, за да почувства допира му върху интимните си части.
Кейтлин току-що бе станала свидетел на изумителна дързост. Гейбриела бе сторила нещо безсрамно и непристойно. Тя беше убедена, че въпреки очевидно бурното им минало и годежа й, Патрик все още иска да я докосва.
Коя беше Гейбриела Сейнтджон?
Кейтлин се съмняваше дали някога ще разбере. Тя и Патрик излязоха от кабинета за прегледи. Той мълчеше. Явно беше ядосан.
Тя не искаше Патрик да се нервира. Това се отразяваше зле на артериите му, на кръвоносните съдове в мозъка и на стомаха му.
Кейтлин също прояви изумителна дързост и попита:
— Готов ли си да чуеш мнението ми, доктор Фолкнър? Напълно съм съгласна с диагнозата ти — наистина много сложен случай.
Патрик спря и се обърна към нея, но не се усмихна. Напротив, беше напълно сериозен.
— Имаш ли планове за тази вечер, Кейтлин?
Тя смяташе да прекара нощта на празника на Свети Валентин в спешното отделение.
— Не, Нямам планове.
— Добре. Тогава ела да пийнеш с мен.
— Да пийна?
— Да. Нека да отгатна. Ти пиеш рядко и малко. Аз също. Но тази вечер мисля да се напия. И бих искал да дойдеш с мен.
— За да шофирам?
Най-после Кейтлин бе възнаградена със сексапилната му усмивка.
— Не. За да пиеш. Никой от нас няма да шофира.
Той я заведе в моден бар на пристанището. Маршрутът, който избра, минаваше покрай книжарница на Чатам Роуд. Патрик спря за миг пред витрината и набързо огледа заглавията, сетне продължиха към бара.
Той поръча бутилка „Дом Периньон“.
— Празнувате, нали? — попита сервитьорката.
— Разбира се — отговори Патрик. — Защо не?
— Имам предвид, че празнувате нещо друго, а не Свети Валентин. Вие сте брат и сестра, нали?
Не им го казваха за пръв път. Кейтлин предполагаше, че малко си приличат. И двамата имаха черни коси и сини очи и бяха сериозни и емоционални. Но ако човек се вгледаше отблизо…
— Да — спокойно отговори Патрик. — Защо не?
Отговорът му изпрати две красноречиви послания на сервитьорката. Първо, че той и Кейтлин не са брат и сестра. И второ, че това не е нейна работа. Тя отиде да изпълни поръчката им.
— Аз ще налея, благодаря — каза Патрик, когато сервитьорката донесе шампанското.
Той напълни кристалните чаши. Движенията му бяха грациозни. Ръцете му не потрепваха.
— Не е настъпил краят на света, нали? — попита Патрик. — Винаги съм искал да имам по-малка сестра. И коя би била по-подходяща от теб?
Той беше абсолютно сериозен и трезв. Щастието, което Кейтлин изпитваше, се смеси с нещо друго — загадъчна радост от учудващата покана на този забележителен мъж.