— Кейтлин? Не искам да измествам някого. Ако действително имаш по-голям брат…
— Нямам.
„И кой би бил по-подходящ от теб?“
— Е, ще пием ли?
— Да — отговори Кейтлин и двамата вдигнаха наздравица.
После Патрик поиска да научи всичко за нея.
Докато пиеха шампанско и гледаха как снегът се сипе над пристанището в Бостън, Кейтлин му разказа за Маги, Стори й се важно Патрик да знае историята на майка й. Искаше й се и Маргарет да бе знаела за него.
Той се вторачи през прозореца и се замисли, после каза:
— Той е мой брат близнак.
— Кой, Патрик?
— Не се ли сещаш? — усмихна се той.
— Грейдън Слейк?
— Да — потвърди Патрик. — Толкова ли очевидно беше?
— Всъщност, не. — Но Кейтлин бе забелязала, че очите му блеснаха, когато бе видял „Плаващи пясъци“, бестселърът на Грейдън Слейк на витрината на книжарницата на Чатам Роуд. — Помислих, че си ти.
— Помислила си, че в свободното си време пиша романи? Господи, страхотен поддръжник си ми, няма що.
„Нали по-малките сестри трябва да бъдат точно такива? Да се възхищават на по-големите си братя. Да ги поддържат. И да вярват, че са способни на свръхчовешки подвизи.“
— Защо да не пишеш романи?
— Не, Кейтлин. Не мога. Но Джеси може. Ние сме братя близнаци. Джеси се е родил петнайсет минути преди мен. Не си говорим, откакто бяхме деветнайсетгодишни.
— Заради Гейбриела ли? — Кейтлин предположи, че Гейбриела Сейнтджон може да е предизвикала война между братята.
— Тя нанесе последния, фатален удар. Но Джеси и аз се бяхме отчуждили четири години преди това. Може би никога не сме се познавали достатъчно добре.
— Но ти явно не си мислел така.
— Не. Мислех, че сме най-добрите приятели. Но се оказа, че греша.
— Сигурен ли си, Патрик?
— Абсолютно.
— А сега? И двамата сте възрастни и…
— Няма връщане назад.
— Говориш така, сякаш той е умрял.
— Да, ние сме мъртви един за друг. Това е нашата тайна, Кейтлин.
— Разбира се, че няма да кажа на никого, Патрик. Но…
— Няма връщане назад. Взаимоотношенията с брат ми отдавна приключиха.
Патрик никога повече не бе споменал за брат си. Но Кейтлин се питаше защо отчуждението им е било изпълнено с такава горчивина, че няма надежда да се сдобрят.
Гейбриела била нанесла последния, фатален удар. Но Патрик бе казал, че с брат му са започнали да се отчуждават четири години преди това. Тогава и двамата са били петнайсетгодишни. Момчета, които са ставали мъже. Може би за пръв път се бяха сравнили по начини, в които Патрик несъмнено имаше предимство.
Арената на състезанието сигурно не е била ученето. И двамата очевидно бяха изключително умни. Но Джеси вероятно е бил непохватен зубрач с очила във възраст, когато уменията за общуване и атлетичната фигура са от първостепенно значение.
А може би Джеси не е искал да се състезава и се е криел в черупката си, докато е станал на деветнайсет години. Бил е привлечен от магнит, на чиято сила не е могъл да устои — прелестната Гейбриела, която, разбира се, е била влюбена в Патрик.
„Длъжник си ми, Патрик!“, бе заявила тя.
Защо ли? Дали Патрик не я беше зарязал, надявайки се, че щом изчезне от погледа й, тя ще изпита влечение към Джеси? Дали Патрик не се бе опитал да се помири с брат си, жертвайки любовта си?
Ала в любовта нещата не стоят така. Дори деветнайсетгодишният Патрик сигурно бе осъзнал това. Но в отчаянието си да се сдобри с Джеси, той може би е бил готов на всичко.
Дали Гейбриела се бе подиграла с влюбения Джеси? Разбира се, че е било така. Гневът й към Патрик можеше да се изтълкува като наказание и за двамата близнаци.
А как ли бе реагирал мекушавият, влюбен и непохватен Джеси на неочакваната ожесточеност от наранената й гордост?
„Ти не си по-добър от него — разгневено бе казала Гейбриела. — Жесток си като…“
Джеси.
— Желаете ли още шампанско, госпожице?
— О, не, благодаря — отвърна тихо Кейтлин, върнала се в реалността. — Всъщност, трябва да тръгвам.
Стюардът се усмихна многозначително, сякаш беше сигурен, че тя има романтична, любовна среща под луната.
Но Кейтлин нямаше любовна среща, а мисия. Тя щеше да гледа „Снежният лъв“, надявайки се да разбере как е най-добре да подходи към загадъчния брат.
Кейтлин щеше да му даде възможност да направи добро.
Но дали Джеси щеше да се възползва от предоставения му шанс?
Или сърцето му беше студено и тъмно като обратната страна на луната?