Тимъти Аскуит беше джентълмен и удържа на обещанието си.
— Добре, доктор Тейлър. Няма да му кажа нищо.
— Благодаря.
„Сега сме квит, господин Аскуит. Въображаемият ви дълг към мен е изплатен. Въпросът отново е на живот и смърт. И двата пъти на рождения ми ден.“
Когато „Кралица Елизабет II“ се приближи до брега на остров Ирландия, Кейтлин бе готова да слезе. Тя се бе обадила, за да си запази места за полетите от Бермудските острови до Мауи, беше се изкъпала и облякла и бе приготвила багажа си.
Кейтлин написа бележка на стюарда Пол и му остави голям бакшиш. Обясни, че са й се обадили спешно и му благодари за грижите. После напусна каютата си.
Тя взе факса, изпратен от Естел. Там бяха невписаните в указателя телефонни номера на Грейдън Слейк и подробни указания как да стигне до дома му. Сетне плати сметката си, която беше внушителна — множество телефонни разговори по дванайсет долара и петдесет цента на минута, както и подаръци за Аманда и Патрик.
Накрая Кейтлин се отби при лекаря на кораба.
— Аз съм хирург и ще сляза — обясни тя. — Знам, че е необичайно да слизам по средата на пътуването, но възникна нещо спешно. Ето сметката ми и копие на разрешителното ми да практикувам медицина.
Той прегледа двата документа.
— Какво мога да направя за вас, доктор Тейлър?
— Мой приятел, колега хирург, се нуждае от трансплантация на костен мозък. Намерихме потенциален донор. Но той може да откаже. Ето защо, смятам да отида при него, надявайки се да го убедя. Бих искала веднага да му взема кръв. Човекът е нещо като отшелник и домът му е далеч от населени места. Ще се опитам да го накарам да отидем до най-близката болница, но…
— Не е сигурно, нали? — усмихна се лекарят.
— Да. Ето защо ми трябва набор за взимане на кръв. — Кейтлин изведнъж млъкна, защото лекарят се намръщи. Тя протегна ръце, за да му покаже, че няма убождания от игли. — Не съм наркоман. Казвам ви истината, но ако искате потвърждение, обадете се на доктор Стивън Шеридан в Лос Анджелис.
— Не бих казал, че сте наркоман, доктор Тейлър. Само се опитвам да преценя какво мога да ви дам. Разполагам с всичко, от което се нуждаете. Ще ви покажа склада. Можете да си вземете каквото е необходимо.
— Надявам се, че ще ми позволите да платя.
— След като „Кюнард Лайн“ печели толкова много пари от телефонни разговори, мисля, че мога да ви предложа безплатно няколко игли и спринцовки.
След двайсет минути Кейтлин застана на пристанището и махна за сбогом на „Кралица Елизабет II“. Тя бе взела със себе си мъничко от магията на океана. За Патрик. Но по-голяма част от вълшебство щеше да остане при Маги и Майкъл.
„Ти танцуваше с него, мамо. Видях те. Беше проблясваща като дъга… И вечно ще танцуваш със своя Майкъл.“
И после Кейтлин се отправи към Ню Йорк. По време на престоя в Хонолулу тя си купи „Синя луна“ от Грейдън Слейк.
Кейтлин разтвори романа, когато самолетът излетя… и загуби представа за всичко, с изключение на изумителните думи и изключително силните чувства, които те предизвикваха.
13.
Мауи
Сряда, 24 април
Кейтлин не спря да чете, дори когато самолетът започна да се клатушка толкова силно, че повечето пътници оставиха книгите и списанията, вкопчиха се в облегалките за ръце и стиснаха зъби.
„Синя луна“ беше мрачна. Чувствена. Еротична. Опасна.
Но дали човекът, който я бе написал, можеше да се сравнява с красивия си и умен брат близнак? Наистина ли беше непохватен и физически непривлекателен мъж с развинтено въображение?
Възможно ли беше тези страсти да са плод на въображението?
Кейтлин почувства страстта, копнежа и потребността от близост, бликащи от страниците на романа. Грейдън Слейк я накара да изпита всички тези емоции и да пожелае да ги изживее.
Той беше вълшебник на екстаза, писател, който бе създал най-зрелищната проза — любовната фантазия.
Книгата представляваше задъхано пътешествие в най-интимните кътчета на съзнанието на убийците и в детайлите на секса.
Не любов, а секс.
На шестстотинте страници на „Синя луна“ нито веднъж не ставаше дума за любов. Нито в лиричната проза, нито в диалога между главните герои, докато преследваха убиеца, или в предизвикателните думи, които си шепнеха в леглото.
Главният герой беше бивш полицай, който разбираше твърде добре желанията на убиеца. Той беше опасен и на моменти ставаше жесток. Всъщност между него и злосторника нямаше почти никаква разлика.
Но от друга страна, без да се колебае, той с готовност рискуваше живота си, за да спаси жената, която „харесва“.