Неочаквано Кейтлин се запита дали белезите не са в сърцето му, причинени от остриетата на огорчението и обидата. Мигът отмина бързо и тя отново се вторачи в Джеси Фолкнър.
Той съвсем не беше мекушав и физически непривлекателен, както си го бе представяла, а чувствено красив, сексапилен и опасен.
Досущ като главните герои в романите си.
И може би изобщо нямаше въображение, а лиричните откъси бяха спомени от многобройните му еротични преживявания.
За Джеси Фолкнър сексът очевидно беше инстинктивен и жизнено необходим като дишането.
Кейтлин усети присъствието на обезпокоително провокативен мъж. Той вървеше към нея с енергичната походка на хищник. Най-сетне тя видя очите му. Те искряха с тъмнозелен блясък, който предупреждаваше и същевременно обещаваше. Този човек беше опасен и жесток.
Джеси Фолкнър спря на разстояние от нея. Не се усмихна, но заговори. Думите му бяха тихи и странно загрижени.
— Влезте. Не стойте на дъжда.
И той беше мокър като Кейтлин, но преди да се погрижи за себе си, даде хавлия на нея.
— И така, коя сте вие?
— Не знаете ли?
— Трябва ли да знам?
Джеси Фолкнър съвсем не се изненада, като я видя, затова Кейтлин предположи, че в края на краищата, Тимъти Аскуит не е удържал на обещанието си и го е предупредил за посещението й.
— Тимъти Аскуит не ви ли каза, че ще дойда?
— Не спомена нито дума за това. А разговаряхме само преди около два часа.
— Помолих го да не ви казва.
— И той се съгласи? Това не е характерно за него. Двамата трябва да сте много близки.
— Какво? О, не. Всъщност, познавам добре съпругата и сина му и…
— Добре. Някак сте успели да го убедите да скрие от мен факта, че ще дойдете. Въпросът е защо?
„Защото исках да те изненадам. Да бъда сигурна, че няма да избягаш, за да не се върнеш към горчивите спомени от миналото.“
Но мисълта беше глупава. Този човек очевидно не можеше да бъде изненадан от нищо. Нито щеше да избяга.
„Защото искам да ти предложа шанс да станеш изумителен като брат си. Да спасиш сърцето му.“
Но Джеси също беше изумителен, макар и по различен начин от Патрик. Джеси Фолкнър беше жесток и опасен.
Той не чакаше Кейтлин да му предложи възможност да помогне на близнака си.
Джеси не искаше нищо от нея. Каквито и потребности да изпитваше, той можеше да притежава всяка жена, когато пожелаеше. Може би и в момента в леглото го чакаше нетърпелива и неспокойна красавица, с която Джеси споделяше страстта си.
Той също беше неспокоен. Кейтлин забеляза това, както и завидния му самоконтрол.
— Защо? — тихо повтори Джеси.
Никой не можеше да излъже този човек. Поне Кейтлин не беше в състояние да го стори. Джеси щеше да прозре лъжата и изгарящите му зелени очи щяха да изпепелят душата й.
„Защото се нуждая от кръвта ти.“ Изведнъж вероятността да му вземе кръв й се стори не само дръзка, но и невъзможна.
Увереността, вдъхната от магията на океана, бе изчезнала. Кейтлин се нуждаеше от време, за да се съвземе и да подготви съвсем нов сценарий — алтернативен подход към този човек, който драстично се различаваше от представата й.
Тя трябваше да спечели време. Но не излъга.
— Тимъти ме помоли да прочета сценария ви.
— И сте дошли да го обсъдите с мен? Посред нощ? Въпреки бушуващата буря? Звучи сериозно.
В зелените му очи блесна любопитство. Джеси Фолкнър й се подиграваше, но не беше заблуден. Кейтлин забеляза в него лека, но зловеща промяна, когато видя, че на лицето му се изписа не насмешка, а презрение.
— Да — потвърди тя. — Сериозно е.
„Близнакът ти умира и аз трябва да те убедя да го спасиш.“
Магията на океана се връщаше. А може би това беше силата на страстта на Кейтлин към застрашените сърца. „Спасявам сърца. Ето коя съм.“
Изведнъж й стана студено и тя потрепери.
— Но преди да разговаряме, трябва да се изкъпете с гореща вода и да се преоблечете.
— Да. Добре.
— И може би да се наспите? Не може ли обсъждането ни да почака до утре?
Предложението беше добро дошло за нея, защото Кейтлин щеше да има време да се съвземе и да подреди мислите си.
— Чудесно. В колко часа?
— Когато се събудите.
— Да ви се обадя ли, преди да тръгна?
— Откъде да тръгнете?
— От Капалуа. Ще си взема стая в хотела там.
За миг в очите му блесна учудване. Сетне погледът му стана изпитателен, сякаш отново я преценяваше, и готовността й да мине още веднъж по коварното шосе, въпреки умората и бурята го накара да се усъмни в мнението си за нея.