— Не — заяви Джеси. — Ще пренощувате тук, в крилото за гости, където бяха отседнали Тимъти и Лилиан.
„Лилит“, помисли Кейтлин, но не го поправи.
— Благодаря.
Той се усмихна и добави:
— Искам да ви задам един последен въпрос.
— Да?
— Имате ли име?
14.
Мауи
Четвъртък, 25 април
Кейтлин спа добре и точно преди зазоряване се събуди бодра и освежена. Небето беше като черно кадифе с бродерия от сребристи звезди. Бурята бе отминала.
Беше пристигнала уморена и мокра до кости, но днес бе възвърнала силите си и щеше да бъде олицетворение на компетентността.
Джеси не й бе показал къщата си, но Кейтлин бе видяла, че от мраморното фоайе се простират две крила — едно за собственика и другото — за гости. Постройката беше леко извита и имаше формата на полумесец. Вътрешната извивка беше остъклена и гледаше към уединен двор и към океана.
Кейтлин се изкъпа и излезе от стаята си.
Може би искаше да потърси нещо, което да й помогне да разбере каква е истинската същност на Джеси Фолкнър. Разследването й бе мотивирано от благородното желание да осигури успех на мисията си да помогне да Патрик.
Кейтлин разбра, че Джеси има безупречен вкус и цени природата. Обзавеждането на дома му беше елегантно и същевременно скромно, измислено така, че да допълни, а не да засенчи естествената красота на това място.
Крилото за гости се състоеше от три апартамента и библиотека, където имаше книги на всевъзможни теми — от древните цивилизации до съвременното законодателство. Секцията, посветена на медицината, беше особено внушителна. Кейтлин предположи, че един автор на романи за насилие трябва да е запознат с различните начини, по които могат да умират човешките същества.
В единия ъгъл на библиотеката бяха изложени романите на Грейдън Слейк. Осемнайсетте му трилъра бяха подредени по годините на публикуването им. От всяко заглавие имаше екземпляри в твърди и в меки корици и преводи на чужди езици, вариращи от китайски до гръцки. Сценариите на филмите, заснети по три от книгите му, също бяха сложени на лавиците.
Първият му роман беше „Звездоброец“. Имаше и ръкопис, озаглавен „Ад, лишен от ярост“. Може би това беше оригиналното заглавие на „Звездоброец“ или непубликувана творба. Но всеки издател би проявил интерес към негов ръкопис, който още не бе публикуван.
А вероятно „Ад, лишен от ярост“ не беше роман, а списък на отхвърлени любовници.
Черната тетрадка беше недостъпна, освен ако Кейтлин не се качеше на нещо. Но тежкото кресло щеше да остави издайнически следи по дебелия, бледолилав килим.
Пък и Кейтлин можеше да научи нещо повече за Джеси от книгите, посветени на застрашените от изчезване същества на земята. На лавицата пред нея имаше множество екземпляри на „Снежният лъв“, както и видеокасети с филма. В средата бе сложено малко плюшено бяло лъвче.
Когато бе докаран в болница „Мемориъл“, Тими държеше същото лъвче. Вероятно зверчето в библиотеката беше подарък от Тими на автора на любимата му книга.
Нишата приличаше на светилище на емоциите, а не на успеха, и на сантименталността, а не на арогантността. Паметник, за който някога се полагаха усърдни грижи.
Кейтлин погледна трите неотворени кашони и разбра кога бяха спрели грижите. През януари, преди шестнайсет месеца. Датата и заглавията бяха написани на кашоните. „Песента на вятъра“ и „Синя луна“.
Издателят бе изпратил тези книги на автора да ги подарява на близки и приятели. Но Джеси Фолкнър не бе отворил кашоните.
Този олтар на чувствата и почестите не беше дело на Джеси. Кейтлин не се съмняваше в това. Затова, кой бе живял тук до преди шестнайсет месеца? Съпруга? Едва ли. Може би любовница? Но Кейтлин предполагаше, че Джеси има безброй любовници за по една нощ, а не постоянни обитателки на дома му.
От друга страна, изложбата в нишата можеше да е наредена и само за един ден.
Въпреки това нишата изглеждаше тъжна, самотна и студена, досущ изстиналата пепел на горял някога огън.
Дали домът и семейството имаха значение за Джеси Фолкнър? Възможно ли беше този зрял и сдържан човек да живее с дълбоко скрита душевна болка? Съществуваха ли наистина белези в сърцето му?
Може би отдавна изгубеният брат му липсваше? Тази мисъл й се стори изпълнена с надежда. Но въпреки това през тялото й премина ледена тръпка. Ами ако братята се срещнеха отново, точно когато Патрик умираше? Какво щеше да стане, ако Джеси се опиташе, но не успееше да спаси брат си?
Не, това не можеше да стане. Ето защо, Кейтлин трябваше да действа.
Тя излезе от библиотеката. Ярко осветената ниша стана тъмна и заприлича на гробница.