Кейтлин видя, че е ядосан, и отстъпи назад — инстинктивна реакция за самосъхранение.
Той застана на прага, засенчвайки слънчевата светлина.
— Съжалявам — прошепна Кейтлин.
Тя нямаше представа какво да очаква. Кейтлин нямаше опит с разгневени мъже. Предполагаше, че някои крещяха. Или ругаеха. А може би удряха.
Но Джеси не направи нито едно от тези неща. Той остана спокоен и учтив.
— Вината всъщност не беше твоя.
— Аз съм виновна.
— Снощи изглеждаше много уморена — тихо добави той, сякаш говореше на себе си. — Очаквах, че ще спиш до късно. Не трябваше да пускам лъва в бунгалото.
С тези неочаквани думи той явно прикриваше истинската причина за гнева си.
Кейтлин се бе появила неочаквано, но Джеси обвиняваше себе си, че я е изложил на опасност. Той се чувстваше отговорен и за лъва, и за нея.
— Защо да не го пуснеш?
— Е, всичко свърши. Добре ли се чувстваш?
— Да. Благодаря. Нищо ми няма.
— Хубаво.
Джеси въздъхна — откровено признание за страха и последвалото го облекчение. Кейтлин също се успокои. Лъвът вече не я заплашваше и гневът на Джеси премина.
След облекчението усети световъртеж. Естествена последица от прилива на адреналин. После еуфория. Кейтлин много пъти бе ставала свидетел на такова посттравматично приповдигнато настроение и безпричинна радост. И сега самата тя изпитваше същия ефект.
Кейтлин не знаеше дали и Джеси усеща подобен прилив на емоции. Тя почувства само изгарящата сила на изпитателния му поглед.
Джеси Фолкнър искаше нещо от нея. Вероятно истината за посещението й.
„Ще ти кажа истината. След малко. Но обхваналата ме еуфория ме плаши.“
Тя отмести поглед от изпепеляващите очи на Джеси и видя снежнобелия лъв.
Животното стоеше до изпъкналата част на къщата с формата на полумесец. Вятърът развяваше гривата му, а козината му блестеше на розовата светлина на зората.
— Колко е красив — прошепна Кейтлин.
— Да.
— Има ли име?
— Не. Той не е домашен любимец, Кейтлин. Лъвът не е мой. Той не е на никого.
— Но ти си неговият стопанин. И много му е провървяло, защото се грижиш много добре за него.
— Пазя го, това е всичко. Осигурил съм му място, където да бъде в безопасност. Той сам се грижи за себе си.
Джеси говореше тихо, но Кейтлин долови ожесточението в гласа му. Той бе поел сериозната отговорност да закриля белоснежния лъв. Ангажиментът му беше доброволен. И опасен.
Царят на животните нямаше шанс срещу пушката на ловеца. И макар да изглеждаше немислимо някой да рани или убие този красив звяр, бялата му кожа струваше цяло състояние. Имаше хора, които биха платили щедро, за да я притежават.
— Но вие сте приятели — настоя Кейтлин. — Живеете заедно.
— Едва ли.
В гласа на Джеси прозвуча насмешливост, сякаш разговорът му доставяше удоволствие.
— Лъвът ти помага да пишеш. Наблюдава те.
— Той ми позволява да бъда на територията му. А аз го пускам да влиза в бунгалото ми.
Взаимоотношенията му с лъва бяха необикновени, но неизвестно защо, Джеси не искаше да признае това.
— Не приписваш човешки качества на лъва, нали?
— Не — усмихна се Джеси. — Но ти очевидно го правиш.
— Може би. А има ли си приятелка?
— Приятелка? Имаш предвид партньорка, Кейтлин.
— Да, думата не е подходяща, но забрави ли, че му приписвам човешки качества?
— Аха. Добре. Тогава имаш предвид годеница, лъвицата на мечтите му.
— Има ли годеница? Бъдеща госпожа Лъвица?
— Да. Но ти вече го знаеш, нали, Кейтлин? Не беше ли това причината да дойдеш тук? Да разбереш кога трябва да пристигне лъвицата, за да ги имаш и двамата?
— Какво?
Изведнъж сякаш всичко в тази тропическа сутрин се смрази. Гласът му. Сърцето й.
Но не и очите му. Кейтлин го погледна и видя пламъка в тях.
— Какво? — повтори тя.
— Чу ме.
— Казах ти коя съм.
— Но и двамата знаем, че това не е истина, нали? Ти не си виждала сценария, а още по-малко си го чела. Робърт Аскуит ще го получи едва днес. И няма начин Тимъти да ти е казал адреса ми, без първо да ме попита. А съпругата му, с която твърдиш, че си приятелка, се казва Лилит, не Лилиан.
— Знам, но… ми се стори неуместно да те поправя.
— Колко мило. Но фактът остава, Кейтлин. Ти не си онази, за която се представяш.
— Наистина ли мислиш, че съм дошла заради лъва? В такъв случай пое голям риск в бунгалото. Можеше да те изненадам в гръб със заредена пушка…
— Нямаш пушка. Поне в чантата, която е в къщата. А другата е заключена в багажника на колата ти. Ключовете са в мен.