Кейтлин чу отдалечаващите се стъпки. Той застана пред гранитната камина, досущ като древен воин, оглеждаш опустошената си родна земя. Наскоро тя си бе помислила същото и за Патрик. Двамата братя близнаци не си приличаха. Но имаха еднакъв характер — белязан от почтеност, гордост и болка. Когато Джеси заговори, гласът му беше дрезгав и изпълнен с надежда като този на Патрик.
— Какво ти трябва, Кейтлин?
— Засега проба от кръвта ти. Мога да я взема веднага. Утре или вдругиден Патрик ще се нуждае от костния ти мозък. Предполагам, че процедурата може да бъде извършена в Хонолулу. Но ще бъде най-добре, ако дойдеш в Лос Анджелис.
— Патрик е в Лос Анджелис?
— Премести се преди около месец.
Макар да не се бяха виждали, нито разговаряли от десетилетия, Джеси явно се обезпокои, че не знае този факт.
— Той е завеждащ хирургията по травматология в болница „Мемориъл“ в Уестуд.
— „Мемориъл“ в Уестуд.
В гласа на Джеси прозвуча болка. Вероятно защото бе научил за поредния успех на брат си.
Не. Кейтлин реши, че Джеси никога не е живял в сянката на Патрик.
Той се обърна към нея. В зелените му очи, които я приковаха властно, блестеше пламък.
— Патрик не трябва да знае, че аз съм донорът.
— Но…
— Говоря сериозно, Кейтлин. Ако Патрик заподозре истината, трансплантацията няма да се осъществи.
В думите му прозвучаха предупреждение и обещание, че ако не изпълнят искането му, Патрик ще умре.
Кейтлин трябваше да каже на Стивън. Но Шеридан щеше да се съгласи с играта и да скрие истината, за да спаси живота на пациента си.
— Добре. Патрик няма да разбере.
— Хубаво. Правила ли си много биопсии на костен мозък, Кейтлин?
— Аз ли? Няколко. Когато специализирах хирургия. Много боли, но…
Болката, която Джеси щеше да изпита, изглежда, съвсем не го притесняваше. Може би като писател се интересуваше не само удоволствието, но и болката.
Усмивката му беше лукава, сексапилна и опасна.
— Искам ти да ми вземеш костен мозък.
— Явно знаеш какво представлява трансплантацията на костен мозък.
— Чел съм някои неща по въпроса.
— Тогава сигурно знаеш, че не мога да ти взема костен мозък.
— Напротив, докторе. Знам, че можеш. Току-що ми каза, че си правила биопсии.
— Но това е различно.
— Не съвсем, Кейтлин. Просто взимаш повече тъкан.
Процедурата се извършваше под пълна упойка. Донорът заспива и не усеща нищо. Но щом се събуди, болката е неизбежна. Интензивността зависи от степента на увреждане на костта.
Ако взимането на костен мозък се извършеше от специалист, увреждането беше минимално. Специалист като Стивън Шеридан знаеше точно каква част от костта да пробие и опитните му ръце нямаше да трепнат, докато изтегляше ценните клетки.
Дори ако Кейтлин се съгласеше да изпълни искането на Джеси, Стивън щеше да бъде до нея и да й дава напътствия. Но… имаше ли смисъл да спори с човек, който не се интересуваше от болката?
А какво го интересуваше? Наказанието? Имаше ли гняв зад лукавата му, сексапилна усмивка? Дали Джеси искаше да я накара да страда, защото го бе принудила да дари живот?
„Но аз не съм го принудила.“
Джеси не се беше поколебал. Но въпреки това, изглеждаше обременен от решението, което бе взел.
— Защо искаш аз да ти взема костен мозък?
— Защото така ще бъдеш моят лекар. И конфиденциалността във взаимоотношенията между пациент и лекар няма да ти позволи да кажеш на Патрик за мен.
— И без това няма да му кажа.
— Но така ще бъде по-лесно, нали? Няма да се наложи да лъжеш. Вече установихме, че не си най-изпеченият лъжец на света. Приеми го като комплимент, докторе.
— Правиш го заради мен?
Усмивката му помръкна.
— Правя го заради всички нас, Кейтлин. Е, докторе, ще ми вземеш ли кръв?
16.
Мауи
Четвъртък, 25 април
Кейтлин се приготви да вземе кръв на Джеси.
— Веднага щом Стивън потвърди, че кръвните ти показатели съвпадат с тези на Патрик, ще пристъпим към трансплантацията — каза тя.
— Кога ще стане това?
— Не съм сигурна. Знам, че Стивън ще започне да работи в мига, в който получи кръвта. Предполагам, че до утре следобед ще е научил много неща. Мисля, че дори е възможно да извършим трансплантацията утре вечерта.
— Ако показателите съвпадат.
— Ще съвпаднат. Може би не напълно, но при всички случаи, кръвта ще е много по-подходяща, отколкото на донор, който не е роднина.
— Освен ако не съм роднина.
— Ти си брат на Патрик.
— Питам се дали е така. Не може да не си забелязала, че физически не си приличаме.