— Само ако това е част от схемата на поведението им — поясни психологът. — Моля ви, разкажете ми подробно за пожара, който е запалил Джеси.
— Пожарът беше малък и лесно го угасихме, но Джеси го запали в стаята на Патрик. Дори убеди Патрик да поеме вината.
— Интересът към огъня е често срещан и напълно нормален за умни и любознателни деца. Пък и Патрик може да е…
— Патрик никога не би направил такова нещо. Той пое вината, защото Джеси го е накарал. Патрик го защитава и дори му се възхищава, каквото и да направи Джеси.
— И въпреки това, поради някаква причина се притеснявате, че Джеси може да нарани Патрик.
— Причина? Джеси е крадец и подпалвач. Арогантен е и високомерен и не зачита правилата. Джеси очевидно няма съвест, нито усет кое е добро и кое лошо. Това е определението за социопат, нали? Или за психопат?
— Да, но…
— Въпросът е там, че ако има каквато и да е вероятност Джеси да нарани Патрик, ние бихме искали да знаем, за да ги разделим, преди да е станало късно.
Думите на Стюарт прозвучаха като заповед. Психологът се опита да смекчи нещата.
— Трудно е да се каже дали има каквато и да е вероятност, господин Фолкнър. Лекарите никога не казват никога. Но след като се запозная с двете момчета, ще ви кажа мнението си.
Психологът започна с Джеси. Момчето го гледаше в очите и мълчеше. Всъщност Джеси не разговаряше с възрастните, а само с Патрик. С брат си Джеси беше красноречив, показваше богато въображение и се проявяваше като талантлив разказвач още от малък.
Но Джеси не можеше да разкаже историята си дори на Патрик, защото знаеше само края й, но не и какво точно ще стане. Той нямаше спомен за родителска обич, с каквато щедро даряваха Патрик, а него лишаваха. Но много преди да започне да ходи, да говори или да оформя свързани мисли, сърцето му бе почувствало истината — с него нещо не беше наред. В него имаше нещо, което го правеше недостоен и незаслужаващ да бъде обичан.
Първият му съзнателен спомен потвърждаваше това. Той и Патрик току-що бяха проходили. Джеси с обич притискаше брат си до себе си, когато изведнъж родителите му се втурнаха към него. Упрекнаха го, че е лошо момче и изтръгнаха Патрик от прегръдките му, после го предупредиха никога повече да не го докосва, защото ще го нарани.
Джеси наистина беше лош и не заслужаваше обич, защото споменът за ужаса на онзи миг, когато можеше да нарани брат си, никога не го напусна. Той живееше в него, досущ като в бездънно тъмно море, което го разделяше от всички. Морето беше неспокойно, бурно, търсещо и самотно. И унищожително, и алчно, защото от черните дълбини се надигаха импулси, които го принуждаваха да се държи така, че отчуждението и изолацията му да стават още по-големи.
Джеси не каза нищо на психолога. Но лекарят видя отговора в нараненото му достойнство и предизвикана гордост. Мнението му се затвърди, когато разговаря с момчетата поотделно и после заедно. Когато беше сам, Джеси Фолкнър приличаше на затворено в клетка животно, което крачи напред-назад, винаги е нащрек и неспокойно. Но в присъствието на Патрик, Джеси изпитваше облекчение и радост.
— Джеси е необикновено момче — каза психологът на родителите им. — Всъщност той е нещо като пазач. Чувства се отговорен за Патрик и иска да го закриля.
— Но Патрик не се нуждае от закрилата му. Той има нас.
— Да, разбира се. Но Джеси е приел тази роля, затова няма от какво да се страхувате. — Мнението на лекаря беше много по-категорично, отколкото бе обещал, но никога не бе изпитвал по-силна увереност. — Не мога си представя, че Джеси някога ще нарани Патрик. Всъщност, повече съм загрижен за Джеси, а не за Патрик.
— За Джеси! — Роузмари беше изумена. Тя мислеше, че нищо не е в състояние да причини нещо лошо на Джеси.
— Ако Патрик е в опасност, не се съмнявам, че Джеси ще направи всичко възможно да му помогне. И ако нещо се случи с Патрик, не съм убеден дали Джеси ще го преживее.
Психологът се обяви категорично против разделянето на момчетата и препоръча семейна терапия. Но Стюарт и Роузмари не проявиха интерес към сеанси с непоправимия си син. Терапията им се стори безсмислена. За тях имаше значение единствено безопасността на Патрик и те се успокоиха.
Посещението при психолога имаше незабавен и положителен ефект. Джеси престана да краде, но и не стана идеален. Напротив. Той започна да пуши, да пие и да прави секс.
Джеси не се интересуваше от момичета на неговите години. Привличаха го по-големите им сестри. Краткотрайните му връзки с тях се основаваха единствено на секса.