За безупречно възпитаните възрастни членове на родовете Фолкнър и Уилямсън тази интимност и безпътно сладострастие бяха неописуемо отблъскващи — неприятност, засенчва само от разговора на тази тема. Родителите на дъщерите, които изпитваха необяснимо влечение към Джеси, намираха утеха в един шокиращ и недвусмислен детайл — порочният Джеси Фолкнър нямаше намерение да става баща. Той беше лош и безразсъден в много отношения, но беше обсебващо отговорен, когато се стигнеше до това. Разбира се, приятелките на Джеси знаеха защо е така. Най-важното за Джеси беше свободата.
И брат му.
Джеси и Патрик бяха различни като нощта и деня, като злото и доброто. Но въпреки това, братята Фолкнър представляваха олицетворение на хармония, на безпрекословна лоялност и на непоколебима гордост. Това съзвучие остана непокътнато, дори когато с течение на времето близнаците се отчуждиха един от друг.
Разбира се, имаше краен предел, до който взаимоотношенията им можеше да останат непроменени. И това се случи в онази съдбовна юлска нощ, когато близнаците бяха петнайсетгодишни…
Езерото беше изкуствено, издълбано в гранита по поръчка на прадядото на Роузмари. Грейдън Уилямсън го бе нарекъл „Предприемчивост“. Но гражданите на Монклер предпочитаха друго име — Езерото на Грейдън — в чест на човека, който бе създал това живописно убежище от летните жеги. Освен хладните, бистри води, на брега имаше и ситен, снежнобял пясък, докаран от тропиците.
Къщата на Грейдън, и впоследствие на Роузмари, се намираше на южния бряг на езерото и беше заобиколена от други летни вили, принадлежащи на градския елит. Край езерото имаше няколко тенис корта, множество люлки и хамаци, розови градини и басейни. Възрастните се събираха край басейна на Фолкнър, а децата им се забавляваха край езерото.
Джеси смяташе да се появи за малко на плажното увеселение в онзи съдбовен 3 юли. Щеше да стои достатъчно, за да привлече вниманието на Бет, второкурсничката от „Васар“, с която бе прекарал предишната нощ. Бет разговаряше с приятели, когато Джеси пристигна. Той взе бира — съвсем не първата му за вечерта — и се оттегли в сенките, за да пие.
Джеси се вторачи в ръката, с която поднесе бутилката към устните си. Лявата. Колко я бе мразил някога.
Когато беше седемгодишен, той бе решил да се научи да си служи с дясната ръка. Не каза на никого за намерението си, нито дори на Патрик, и след безкрайни месеци наложена дисциплина подари на родителите си за Коледа най-хубавия си разказ, написан с огромни усилия с дясната ръка.
Но те дори не го похвалиха.
„Странен е, нали? — отбеляза Роузмари. — Едва ли е подходящ за Коледа. И пунктуацията не е правилна, Джеси.“ „Трябва да се упражняваш — предупреди го Стюарт. — Грозният почерк е сериозен недостатък. Може би трябва да се опиташ да копираш почерка на Патрик.“
„Но аз не съм Патрик! — с болка простена сърцето на Джеси. — Опитах се, но не мога. Аз съм си аз.“
Случката на Коледа съвсем не беше най-драматичната в сагата между Джеси и родителите му. Но споменът остана завинаги — болезнен, досущ острие, което го пронизваше въпреки бирата. Алкохолът обикновено помагаше. И опиянението от секса.
Джеси пресуши бутилката и се вторачи в Бет. Тя го видя и той й направи знак да тръгне.
Бет се подчини веднага. Двамата с Джеси се отправиха към червения й шевролет. Тя изпълни и другото му желание. Джеси поиска ключовете на колата, за да шофира.
— Джеси…
Гласът беше тих, настойчив и познат. Джеси се обърна и видя брат си.
— Патрик!
Близнаците произнесоха само тези две думи. Но тонът и движенията им накараха всички останали да млъкнат. Вече нямаше хармония, а само конфликт и криза във взаимоотношенията им.
Всички знаеха, че братята се отчуждават все повече. Джеси ставаше все по-самотен, докато популярността на Патрик растеше. Но до момента никой не подозираше какви чувства тлеят в тях.
Патрик предупреждаваше Джеси да не шофира, защото е пил.
Зелените очи на Джеси блеснаха от гняв.
Патрик, изглежда, се изненада от яростта на брат си, но не отстъпи.
— Не мога да ти позволя да караш.
— Нима? — подигравателно каза Джеси. — Съжалявам, Патрик, но нямаш избор.
— Говоря сериозно, Джеси.
— Не, Патрик. И аз говоря сериозно. Остави ме на мира. — Без да откъсва поглед от Патрик, той каза на Бет: — Вземи шест бири. За из път. И ми отвори една. Ожаднявам, когато карам бързо.
Тогава Патрик също се ядоса.
— Върви по дяволите, Джеси!
— Не се притеснявай, Патрик. Точно това смятам да направя. Да тръгваме, Бет.