Тя не бе взела бири, но не защото искаше да предизвика Джеси, а защото се бе вцепенила, И Бет беше изненадана като останалите от разправиите между близнаците.
— Може би аз трябва да карам — смотолеви тя.
Усмивката на Джеси беше сексапилна, лукава и злобна.
— Да. Може би.
Той грациозно пусна ключовете в ръката й и тръгна по снежнобелия пясък. Джеси мина покрай масата за пикник, взе два кашона с по шест бири и изчезна в гората.
Там имаше скривалище, където някога близнаците бяха споделяли тайни и мечти и талантливият Джеси бе разказвал на брат си за далечни, тайнствени места.
Двамата се срещнаха на онова място сред боровете и прошепнаха в мрака:
— Съжалявам.
Извинението важеше за всички спорове през изминалата година. Само близнаците знаеха за тях и за причините им, макар че Роузмари и Стюарт щяха да се развълнуват, ако ги разберяха. Любимият им син бе застанал срещу омразния — пламенна позиция на тяхна страна срещу Джеси. Патрик бе стигнал до извода, че Джеси ги предизвиква нарочно. И ако Джеси положеше поне малко усилия, семейство Фолкнър щеше да бъде щастливо.
„Много съжалявам, Джеси. До тази вечер нямах представа колко дълбоко те наранява критиката ми. Ти току-що сви рамене и отмина, сякаш не те е грижа. Но всъщност ти пука, нали? Чувстваш се предаден. Сега го знам и много съжалявам.“
„Съжалявам, Патрик, но ти очакваш твърде много от мен. И вярваш, че съм много по-добър, отколкото в действителност. Опитах се да им угодя, но не мога. И разочарованието ме наранява много по-силно от всяко наказание. А сега разочаровах и теб.“
Неизречените думи се носеха в мрака сред уханието на боровете и отчаяните желания на наранените сърца. Едва когато над главите им се обади бухал, Патрик отново проговори:
— Не исках това да стане пред другите. Но не можех да ти позволя да шофираш. — „Видях такава безнадеждност и отчаяние, Джеси. Но въпреки цялата тази болка, не можех да ти позволя да шофираш.“ — За какво мислеше, преди да решиш да тръгнеш?
„Мислех, че никога не съм достатъчно добър. Но не мога да ти го кажа, Патрик, нито че се ядосах заради теб. Не мога да разбия вярата, която още имаш в мен.“
— За нищо, Патрик. Нищо важно. Но мисля за онова, което ти каза. Отново ще опитам. С тях.
„Отново и отново. Колкото и да е болезнено.“
— И аз мисля за теб. И за тях. Те не са добри родители, Джес Поне за теб.
— Какво? — учудено и обнадеждено попита Джес. Наистина ли Патрик мислеше да се съюзи с него срещу родителите им? Може би. Но нещо дълбоко в душата му го предупреди да не го притиска. „Патрик ти вярва. Все още. Не унищожавай вярата с истината. Не му казвай за тъмната си половина, за самотата и че си недостоен да бъдеш обичан.“ Но някакъв силен импулс от дълбините на онова черно море принуди Джеси да признае. — Аз… съм различен, Патрик.
— Ти си, какъвто си. А те са родители. Би трябвало да те разберат, но не го правят, И мисля, че никога няма да го сторят.
„Няма значение“, помисли си Джеси.
— Въпреки всичко ще опитам, Патрик.
„Ще положа още повече усилия и старание и вече от нищо няма да ме боли…“
На следващия ден, 4 юли, небето беше безоблачно. Ветрецът галеше снежнобелия пясък на брега на Езерото на Грейдън, но сините води бяха развълнувани. Грейдън Уилямсън бе похарчил цяло състояние, за да го превърне в рай за плаване.
Правнуците му бяха специалисти по яхтите и когато плаваха заедно, се редуваха на кормилото, В онзи прекрасен ден на помирение, радост и покой Джеси пое първото дежурство. Той трябваше да се бори с неспокойния вятър, да победи силата му и да обуздае яростта му.
— Хайде да се сменим, Джеси.
Патрик се изправи, докато говореше, без да съзнава, че Джеси е решил да направи обратен завой и вече е предприел рязка промяна в курса на яхтата. Завоят би трябвало да бъде изящен пирует, ако не беше мачтата, която тласната от силния вятър, удари Патрик по главата.
Реакцията на Джеси беше мигновена и инстинктивна. На моряк. И на брат. Той пусна кормилото и се втурна към Патрик, който го видя и отстъпи назад.
— Патрик? Патрик!
От слепоочието на Патрик струеше кръв. Изражението му беше зашеметено и уплашено, сякаш жестокият удар бе заличил спомена за помирението.
Той направи още една крачка назад и падна в разпенените води на Езерото на Грейдън. Джеси мигновено се гмурна след Патрик. И после Патрик започна да се бие с Джеси. Братята се сборичкаха във водата. Битката свърши, когато мускулите на Патрик започнаха да се движат по необичаен начин. Конвулсивните потрепвания бяха ритмични и силни, но им липсваше целенасоченост. Промяната настъпи без знанието и съгласието на Патрик.