— Защото си добър и благороден, Патрик. А Джеси винаги е бил различен. Труден. Знаеш, че това е истина.
— Вие не го разбирате. Никога дори не сте се опитвали да го разберете.
— Опитваме се, синко — рече Стюарт. — И го разбираме. Отначало се безпокояхме, че той е… психически неуравновесен. Специалистите ни казаха, че грешим. Съгласихме се, защото искахме да вярваме, че Джеси е нормален.
— Но сега знаем истината — добави Роузмари. — И Джеси ще получи помощта, от която се нуждае.
— Искам да говоря с него.
— Не може. Не трябва да има никаква комуникация между вас. — Роузмари се поколеба за миг, преди да изопачи истината — „заради теб“ — в лъжата, на която Патрик щеше да повярва. — Заради него, Патрик. Заради Джеси.
Семейство Фолкнър можеха да предадат сина си на съдилищата за непълнолетни престъпници. Но нямаше гаранция, че излезлите от поправителните домове ставаха спазващи закона възрастни, Роузмари и Стюарт избраха строги мерки за превъзпитание — най-суровите, които можеше да се купят с пари. Специалната военна академия близо до Колорадо Спрингс беше предназначена точно за момчета като Джеси — своенравни богаташки синове. И преподавателите в „Брукфийлд“ обещаваха резултати. Непокорните духове щяха да бъдат пречупени, а бруталността — изкоренена.
С изключение на факта, че образованието в „Брукфийлд“ наистина беше специално, академията беше по-скоро затвор, отколкото училище. Всъщност, в случай на евентуален, бъдещ рецидив, младите престъпници щяха да отидат зад решетките. Лошите условия и ограниченията нямаше да ги шокират, нито липсата на контакт с външния свят.
Но за разлика от затворниците, учениците в „Брукфийлд“ нямаха никакви права. Ето защо, ако родителите решаха, престоят им там можеше да бъде по-лош от затвор. Семейство Фолкнър избраха такава програма за сина си. Не му разрешиха дори един-единствен телефонен разговор. Нито да изпраща и да получава писма. Джеси щеше да прекара цяла година там, без да се връща вкъщи за Деня на благодарността, Коледа, Великден, нито през лятото.
Възпитаниците на „Брукфийлд“ нямаха лятна ваканция, а полагаха физически труд. Летният режим беше борба за оцеляване. Учениците прекарваха времето си в планините на Колорадо — толкова отдалечено и уединено място, че бягството беше невъзможно. Но въпреки това имаше надзиратели. Колкото и неприемливо да беше бягството, смъртта на някой младеж би била далеч по-неприятна, защото учебното заведение щеше да загуби високата такса за обучение и броят на кандидатите щеше да намалее.
Повечето момчета започваха да молят да ги приберат само след седмица.
Но Джеси не пророни и дума.
И стоя там цяло лято.
След две години той се върна вкъщи. Преподавателите и консултантите в „Брукфийлд“ посъветваха Роузмари и Стюарт, че е време да го приберат. Седемнайсетгодишният им син бил готов да се върне в обществото. Но те не споменаха, че искат да се отърват от Джеси, поне през лятото.
Джеси Фолкнър се подиграваше с всяко обещание, дадено от академията. Въпреки усилията на инструкторите, той не показваше никакви признаци, че е пречупен. Всъщност, с всеки изминал ден, въпреки садистичните и унизителни наказания, Джеси ставаше все по-силен и изпълнен с презрение и решимост.
Консултантите в „Брукфийлд“ изразиха искрена убеденост, че Джеси няма да нарани никого по време на ваканцията. Той не беше нито толкова закоравял, нито толкова неконтролируем.
Почти всички в Монтклеър очакваха завръщането му със смесица от нетърпение и страх. Но нетърпението на Гейбриела беше неподправено. Тя и сексапилният и опасен Джеси Фолкнър щяха да станат любовници.
Гейбриела бе взела това решение в онази нощ на плажа. Намерението й беше изненадващо, защото дотогава тя пренебрегваше Джеси. Гейбриела се интересуваше от брат му.
Но в онази нощ тя почувства изпепеляващия поглед на Джеси. Всъщност, той гледаше през нея, но въпреки това, търсещият му поглед я докосна навсякъде — невидима милувка, която предизвика приятни усещания. Но щеше ли да му позволи да я целува, да я докосва и да я желае? Идеята Джеси да я пожелае, само за да бъде отхвърлен, би била съблазнителна, ако не бяха онези приятни усещания.
Тя реши, че ще позволи на Джеси да я докосва. Но не за негово, а за нейно удоволствие. Но после братята се бяха скарали, а на другия ден Джеси се бе опитал да убие Патрик и сега, две години по-късно, се връщаше вкъщи.