Никой, особено родителите му, не вярваше, че той се е поправил. Е, може би с изключение на Патрик. Никой не знаеше какво мисли и чувства Патрик. Той никога не говореше за брат си. Но Гейбриела знаеше за страховете на Стюарт и Роузмари Фолкнър, докато очакваха завръщането на лошия си син.
— Джеси ще отседне в къщичката на градинаря. И няма да му кажат кода на алармената система на къщата. Или поне ще му кажат грешен код. Не искат той да се промъква нощем вътре.
Гейбриела бе подслушала разговора между майка си и баща си.
— И да ги убие, докато спят? — попита Доминик Сейнтджон. — Като отмъщение? Ако наистина предполагат, че Джеси би извършил подобно нещо, не го искам в града, Ленора, още по-малко в съседната къща. Къщичката на градинаря се намира по-близо до нас, отколкото до тях. Веднага ще се обадя на Стюарт.
— Не, моля те, недей, Доминик! Те не мислят, че Джеси е опасен. Просто внимават, това е всичко. За да опазят Патрик. Какво биха могли да направят? Да настанят Джеси в старата му стая до Патрик?
— Нали не си поела ангажименти за семейни събирания? Пикници край езерото? Или честване на 4 юли? Не искам дъщеря ми да бъде край Джеси Фолкнър.
— Нашата дъщеря, Доминик. Аз също. И тя няма да бъде близо до него. А що се отнася до езерото, Роузмари и Стюарт вече решиха, че ако Джеси иска да бъде там, ще го оставят сам. Всъщност, те се надяват, че той ще стои край езерото, а те ще бъдат в къщата си и близнаците няма да се срещат. Нито Гейбриела и Джеси. Тя не може да го понася. Забрави ли?
„Имаш право, мамо. Не мога да понасям Джеси Фолкнър. Но това не означава, че ще стоя далеч от него. Искам да разбера какво ще изпитам, когато този страстен престъпник ме докосне.“
Гейбриела беше готова за Джеси. Девствеността й беше минало. Наскоро я бе загубила през пролетната ваканция в Канкун с едно момче, второкурсник в университета в Сътън. И сега, в навечерието на завръщането на Джеси, Гейбриела стоеше до прозореца в спалнята си и гледаше към къщичката на градинаря, където щяха да се срещнат.
Никой нямаше да разбере. Освен може би Патрик. Гейбриела трябваше да реши кога е настъпил подходящият момент. Патрик вероятно нямаше да иска да бъде с брат си. Патрик Фолкнър не се оплакваше, не се опитваше да предизвика състрадание и не правеше трагедия от случилото си. И с всеки изминал ден ставаше все по-красив и умен. Но също така и сдържан, недостъпен, потънал в мисли.
Е, може би щом видеше брат си, Патрик щеше да се стресне и да се върне в реалността. Но Гейбриела на всяка цена щеше да разбере какво може да й предложи лошият Джеси.
Братята очакваха срещата си от две години. И когато се видяха, сърцата им забиха в хармония като едно.
На Патрик му се стори, че съзря разкаяние и срам в изражението на Джеси.
А на Джеси му се стори, че видя прошка и обич в изражението на брат му.
И в онзи прекрасен миг те постигнаха единение, което стопли сърцата им.
Но спомените се намесиха.
Патрик не се съмняваше, че видя разкаяние в зелените очи на Джеси. Но надеждата за помирение се изпари, когато Патрик си спомни за какво се разкайва брат му. „Съжалявам, че се опитах да те убия, Патрик. Мразех те толкова много, че исках да си мъртъв… Извинявай. Преструвах се, че те обичам, докато всъщност те ненавиждах.“
Джеси видя изражението му и осъзна истината. Патрик не бе забравил безразсъдността, която едва не му коства живота. И Джеси никога нямаше да си го прости.
Джеси стоя в Монтклеър по-малко от месец — достатъчно, за да убеди гражданите, че е прибавил употребата на наркотици към дългия списък на греховете си. Но всички забранени вещества на света не можеха да притъпят болката на Джеси, който стоеше на брега на Езерото на Грейдън и гледаше как Патрик плава с яхта с приятели. Хора, на които Патрик имаше доверие.
Един месец беше твърде дълго време за Джеси. Той замина в полунощ на 4 юли.
Хората в Монтклеър мислеха, че Джеси няма да се върне. Но след две години той пак дойде. И тогава се случи нещо още по-паметно от борбата между братята в развълнуваните води на Езерото на Грейдън…
Джеси Фолкнър беше изпълнен с надежда. През последните две години той бе направил всичко, което бе по силите му, за да се покаже достоен за прошка. Последната му година в „Брукфийлд“ беше белязана от изумителен успех. Той стана най-добрият ученик в академията. Джеси се записа в най-трудните курсове и ги издържа с отличен.
Беше се отказал от алкохола, цигарите и наркотиците и се бе запознал с млада жена, която също се бе отчуждила от семейството си и търсеше сродна душа. Джеси я посъветва да се прибере вкъщи и да оправи нещата. И Линдзи му препоръча да се сдобри с всички, най-вече с Патрик.