Джеси знаеше какво ще каже на брат си. Хиляди пъти бе репетирал думите си.
„Прости ми, Патрик. Моля те. Беше глупава, момчешка грешка. Вече не съм онова безразсъдно хлапе. Ще стана лекар, Патрик, хирург. Пациентите ще ми поверяват живота си и аз ще бъда достоен за доверието им.
А ти можеш ли да ми повярваш, Патрик? Имай ми доверие. Вярвай в мен. Обичай…“
Потропването на вратата на къщичката на градинаря беше решително и нетърпеливо. Сигурно беше Патрик.
Сърцето на Джеси се изпълни с радост и надежда. Но когато отвори вратата, той остана разочарован.
— Гейбриела?
— Здравей!
Без да обръща внимание на очевидното му неудоволствие, тя влезе. Гейбриела бе идвала тук през онзи месец на страстна интимност с Джеси преди две лета.
Гарвановочерните му коси бяха мокри, а мускулестото му тяло беше голо до кръста. Той бе съзрял и бе станал още по-привлекателен.
— Какво искаш, Гейбриела?
— Господи, Джеси, защо си толкова намусен? Не трябва да се държиш така с бъдещата си снаха.
— Какво!
— Чу ме — мило се усмихна тя. — Патрик е влюбен в мен.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Трябва да го повярваш.
Всъщност Патрик не беше казвал такова нещо. Той беше в „Принстън“, а Гейбриела — в „Смит“ и от март насам двамата бяха прекарали няколко чудесни почивни дни в Ню Йорк.
— Патрик е страхотен любовник — продължи тя. — Внимателен. Всеотдаен. Изумително е колко различни могат да бъдат двама близнаци в това отношение. Не че се оплаквам от онова, което има между нас, Джеси.
— Между нас никога не е имало нищо. Ние само…
— Любихме се — побърза да го прекъсне Гейбриела, защото знаеше, че той ще употреби друга, цинична дума за онова, което бяха правили.
Но като се замислеше, тя не беше сигурна, че не иска да чуе думата. Джеси често я бе произнасял през онзи месец и от устата му думата звучеше невероятно еротично. Пък и съвсем точно описваше онова, което бяха правили, и Гейбриела го обожаваше.
— Наречи го както искаш, Гейбриела. Това беше безсмислено.
Тя го знаеше. И нещо повече — страстта на Джеси към нея винаги беше примесена с презрение.
— Но беше великолепно. Признай, Джеси. Бяхме добри заедно в леглото. И щяхме да станем още по-добри, ако не беше заминал.
— Време е да си тръгваш, Гейбриела.
Той се бе променил. Джеси отказваше да бъде провокиран. Къде беше яростта му, която възпламеняваше онзи страстен и вълнуваш секс?
— Всъщност, няма къде да отида, Джеси. Поне през следващите трийсет минути. После родителите ми и аз сме канени на вечеря у вас. Половин час е много време, нали?
Тя предизвикателно сложи ръце на голите му гърди. Той стисна тънките й китки, Гейбриела почувства онова, което искаше — контролирано насилие, обещаващо страстен секс без задръжки.
— Хайде, убиецо — измърка тя. — Заради едно време. Патрик и аз още не сме официално сгодени.
Сърцето й започна да бие като обезумяло, когато Джеси вкопчи силните си пръсти в плътта й.
— Какво каза?
— Годежът ни още не е…
— Как ме нарече?
През тялото й премина вълнуваща тръпка на страх. Джеси Фолкнър беше предизвикан. Но дали Гейбриела не бе отишла твърде далеч?
— Нарекох те убиец, разбира се. Вярно, не е съвсем точно. Бих те нарекла опитал се и неуспял убиец, ако предпочиташ.
— Защо ме наричаш така, Гейбриела?
— Причиняваш ми болка.
— Кажи ми.
— Знаеш защо, по дяволите!
— Кажи ми!
— Заради онзи ден на езерото. Всички видяха, Джеси. Не мога да повярвам, че не го знаеш. Мислиш ли, че само защото те изпратиха в „Брукфийлд“, се измъкна от това?
Какво са видели всички, Гейбриела?
— Ти се опита да убиеш Патрик. Пусни ме.
Джеси я блъсна грубо и гневът, изписан на лицето му, я накара да го пожелае още по-силно. По ръцете й останаха синини от пръстите му. Но на Гейбриела болката й достави удоволствие, както и заплашителният му тон.
— Така ли мисли Патрик?
— Всички мислят така.
— И Патрик ли?
— Най-вече Патрик — излъга Гейбриела. Всъщност той не бе споменал нищо за онзи ден на езерото. И Гейбриела бе научила от родителите си, че Патрик не си спомня онези ужасни мигове във водата. — Той беше там, за Бога.
„Стана случайно, Патрик. Наистина ли мислиш, че съм се опитал да те убия? Защо? Каква причина бих имал да отнема живота на единствения човек, когото обичам?“