Гейбриела видя терзанията му. И това го направи още по-привлекателен в очите й.
— Люби ме, убиецо — промълви тя. „Докосвай ме с онази ярост, копнеж и болка.“ — Не ми пука какво си направил, Джеси. Интересува ме само онова, което правиш с мен.
Гейбриела отново сложи ръка на мускулестите му гърди.
— Разкарай се, Гейбриела.
— Не говориш сериозно, нали? Хайде, Джеси.
— Веднага се махай.
Отказът и презрението му я разгневиха. Джеси изобщо не държеше на нея.
— Добре, убиецо — каза тя и започна безмилостно да дере с нокти гърдите му.
Джеси не трепна и не помръдна, все едно беше каменна статуя. В главата му се въртеше една-единствена мисъл:_ „Патрик мисли, че съм се опитал да го убия…“_
— Помощ! Моля ви! Помощ!
Джеси хукна след Гейбриела.
Тя се спря на алеята за коли пред къщата на родителите си, където дотичаха майка й, баща й, неговите родители и брат му.
Роклята й беше измачкана и изцапана, а на ръцете й имаше синини от пръстите му. Красивото й лице беше обляно в сълзи и пребледняло от злоба, която другите взеха за страх.
— Не му позволявайте да ме докосне! Моля ви!
— Габи, миличка — прошепна Ленора. — Какво говориш?
Гейбриела отговори ридаейки. Всяка нейна дума прониза като с нож дръзките мечти и глупавите надежди на Джеси. Тя се вкопчи в Патрик. Ноктите й бяха пълни със засъхнала кръв и с разкъсаната плът на Джеси.
— Джеси… се опита… да ме… изнасили.
Джеси изпита желание да изкрещи, че това е лъжа. Но сърцето му бе спряло да бие. Беше се смразило като буца лед пред втрещените изражения на всички. Синините на Гейбриела и кръвта му под ноктите й бяха неоспоримо доказателство.
Джеси беше изнасилвач. Убиец.
Той не помръдна, дори когато Доминик Сейнтджон се нахвърли върху него и започна да го удря. Джеси не чувстваше нищо. Вече не изпитваше болка.
Или поне така мислеше. Докато не погледна брат си.
„Вярвай в мен, Патрик. Имай ми доверие. Обичай ме.“
Патрик отвърна на вторачения му поглед. Но Джеси не можа да прочете мислите му. Патрик не му позволи.
Но Джеси си представи какво се върти в главата на брат му.
„Да те обичам ли, Джеси? Да ти имам доверие? Да ти вярвам?“
„Да, Патрик! Да!“
„Не, Джеси. Никога вече.“
„Моля те, Патрик!“
„Казах не, чудовище.“
Стюарт Фолкнър поиска синът му да отиде в затвора. Всички в Монтклеър бяха на същото мнение. Естествено, процесът не беше справедлив. Присъдата беше произнесена предварително. Служебно назначеният адвокат на Джеси го посъветва, че няма смисъл да пледира за нищо друго, освен за виновен по обвинението.
Въпросът за споразумение извън съда така и не бе повдигнат. Желанието на всички беше Джеси Фолкнър да остане зад решетките колкото е възможно по-дълго.
Преди да бъде прогонен от Монтклеър, той се срещна с брат си в килията си в предварителния арест.
— Разкажи ми, Джеси.
„Защо? Има ли смисъл?“
Зрението на Джеси беше замъглено. От гняв. От чувство за предателство. От болка.
— Какво искаш да знаеш?
Патрик се вторачи в студените му, потъмнели очи.
— Всичко. Искам да знам всичко.
Джеси реагира като психопат без съвест и угризения, за какъвто го мислеха. И защо не? Той вече беше осъден.
— Инцидентът в езерото беше импулсивен. Шега. — Джеси безразлично сви рамене. — Идеята ми се стори забавна. А що се отнася до Гейбриела… Е, нали сме близнаци, Патрик? Това не означава ли, че трябва да споделяме всичко?
18.
Брентууд, Калифорния
Петък, 26 април
Отрицание и изолация.
Гняв.
Пазарене.
Депресия.
Примирение.
И през цялото време — надежда.
Това бяха стадиите на танатогенезата, описани от доктор Елизабет Кюблер-Рос. Патрик ги познаваше добре, много преди да започне да учи медицина. В края на краищата, той бе преживял тези фази по време на развитието на взаимоотношенията с брат му.
Петте фази не спазваха задължително тази последователност, нито беше необходимо да си излязъл от едната, за да влезеш във втората. Всъщност, след инцидента в Езерото на Грейдън на 4 юли, Патрик преживяваше едновременно всички фази.
Макар да отказваше да приеме факта, че Джеси се бе опитал да го убие, той бе почувствал изолацията от тази истина. Болестното състояние, предизвикано от натрапчивата мисъл, че брат му го мрази и го иска мъртъв, го отчужди от всички останали. И макар че изпитваше гняв от предателството на Джеси, Патрик изпадаше в пристъпи на депресия.