— Добре — тихо каза Патрик. — Благодаря, Стивън, и моля те, благодари и на него. Или може би аз трябва да го направя. Обичайна практика ли е донорът и реципиентът да се срещат?
— Зависи. Обикновено се виждат после… след трансплантацията.
„Когато всичко мине успешно — помисли си Патрик. — И реципиентът е жив и е добре.“
— Тогава ти му благодари от мое име.
— Разбира се, Патрик.
— Ти си роден лъжец, Стивън Шеридан — каза Кейтлин, щом той остави слушалката на вилката.
Стивън се обади от апартамента й, където двамата уточняваха разказите си.
Шеридан бе казал най-важната лъжа на Патрик и в отговор на похвалата й, сви рамене.
— Не, Кейтлин, не съм. Разбра ли, че той искаше лично да благодари на донора?
— Патрик е много учтив и възпитан. Но ти ловко отклони молбата му.
— Е, целта оправдава средствата. Поне непрекъснато си го напомням.
— Така е. А утре, Стивън? Успя ли да убедиш донора, че трябва да му бъде направена анестезия?
Кейтлин бе заявила, че няма да участва в трансплантацията. Но въпреки това тя се надяваше, че Джеси ще й се обади. Той се намираше в „Шато он Барингтън“ — хотел само на две пресечки от апартамента й. Кейтлин му бе дала адреса и телефонния си номер.
Но Джеси не се бе обадил. Пък и защо да го прави? Кейтлин не беше неговият лекар, а само една от хилядите му почитателки.
— Не, Кейтлин, не можах да го убедя.
— Не?
— Отказва категорично.
— Попита ли го защо?
— Разбира се. — Изражението на Стивън беше иронично. — Каза, че не вярвал в подменянето на реалността с опиати.
— Но не му ли обясни за тази определена реалност? Взимането на костен мозък без анестезия е… — Гласът й постепенно заглъхна. Тя не можа да намери подходящата дума.
— Джеси знае много добре какво означава процедурата. Утре в девет часа ще се срещнем в клиниката по хематология. Ще дойдеш, нали?
Кейтлин искаше отново да види Джеси, но не желаеше да стане свидетел на мъките му.
— Ще го хипнотизираш ли? Или нещо друго?
— Не съм убеден дали ще иска. Но мисля, че ще издържи.
Кейтлин кимна. Разбира се, че Джеси щеше да издържи.
— Тогава утре в девет?
— Да, в девет.
19.
Клиника по хематология
Болница „Мемориъл Уестуд“
Събота, 27 април
Варварство. Това беше думата, която й убегна предишната вечер, за да опише какво представлява взимането на костен мозък без анестезия.
Дори без упойка, пробиването на костта в известен смисъл беше примитивен процес. Извършваше се с троакар — огромна тристенна игла, която се вкарваше в костта не с помощта на съвременен електронен уред, а с мускулестата ръка на някой лекар.
Доктор Стивън Шеридан завъртя няколко пъти троакара и проби дупка в тазовата кост на пациента си.
Пробиването беше болезнено. Но най-мъчително беше изтеглянето на костния мозък.
Стивън щеше да вземе около половин литър от костния мозък на Джеси Фолкнър. Процедурата изискваше трийсет изтегляния, всяко от които щеше да скъса нервни окончания, причинявайки непоносима болка…
Кейтлин стискаше в ръка шишенце с морфин, надявайки се, че скоро Джеси ще й позволи да го инжектира във вените му. Морфинът нямаше да подмени реалността, но щеше да притъпи болката. Кейтлин имаше и други задължения. Тя щеше да спре кръвотечението след биопсията и да наблюдава на монитора жизнените функции на Джеси. А после може би щеше да успее да го убеди да прекара в болницата поне двайсет и четири часа.
Но засега Кейтлин само стоеше и гледаше, без да може да направи нищо.
На Стивън очевидно не му беше приятно да извършва процедурата без упойка. Но правеше всичко сръчно и умело, без да говори.
А пациентът? Страдаше ли?
Несъмнено беше така, но Джеси Фолкнър беше актьор, достоен за „Оскар“. Всъщност, той приличаше на холивудска кинозвезда, на която правят масаж.
Джеси лежеше спокойно. Ръцете му, които сигурно бяха предизвикали страст у безброй жени, бяха отпуснати. Очите му бяха затворени и клепачите не потрепваха, сякаш спеше, без да сънува.
Но мускулите на челюстите му бяха стиснати.
Дали броеше, както правеше Кейтлин?
Бяха извършени дванайсет изтегляния. Оставаха още осемнайсет.
— Защо не вземеш и от другия хълбок? — спокойно попита Джеси Фолкнър.
— Какво каза, Джеси?
— Вземи достатъчно костен мозък, Стивън. Може да се наложи втора трансплантация.
Стивън изумено погледна Кейтлин, която също се втрещи.
— Идеята не е добра, Джеси. Може би по-нататък. Скоро ще почувстваш ефекта от взимането на костен мозък, особено като се има предвид количеството кръв, което ти взех снощи.