— Завързан е, нали?
— Разбира се. И краката, и ръцете му.
— Дадоха ли му някакви лекарства?
Дежурният поклати глава.
— Направиха му мускулна инжекция. Доктор Прентис е много предпазлива с лекарствата. Така и трябва да бъде, защото не знае какво още е взело момчето. Сигурно ще постои при него. Но ако случаят е спешен, ще я повикам.
— Не. Съвсем не. Всъщност, нося й добра новина. Може ли да й оставя бележка?
— Разбира се.
Кейтлин написа:
Аманда, в случай че не знаеш, намери се донор за Патрик. И в момента му трансплантират костен мозък. Ще бъда вкъщи. Затова, когато се освободиш и ако си в настроение да разговаряш, моля те, отбий се.
Тя се надяваше, че Аманда няма да поиска да узнае подробности за донора. С течение на годините Кейтлин бе премълчала някои истини, които бяха твърде болезнени, но от самото начало на приятелството им никога не бе имало лъжи…
— Аз съм Аманда Прентис и съм председател на „Бъдещи последователи на Ескулап“. Както знаете, време е за кандидатстване в медицинските факултети и след като документите ни бъдат обработени, ще започнат събеседванията. Тези разговори са съществено, дори съдбовни за приемането ни в университета, и следователно, си заслужава да се упражнят. Някои от нас разговаряха със студенти, които са ги издържали успешно. Те казаха какви въпроси задават и предложиха полезни съвети. Нито въпросите, нито съветите са изненадващи, но по-добре е да сме подготвени. Затова съм тук. Искам да поканя всеки, който се интересува, да присъства на упражненията. Всеки, дори да не членува в „Бъдещи последователи на Ескулап“. Дори да предпочита да умре, отколкото да членува там.
Последните думи предизвикаха нервен смях в залата за лекции.
Всички бяха единодушни, че няма универсална формула, за да те приемат да следваш медицина. Но теориите бяха много. Някои консултанти бяха на мнение, че доброволната работа в болница е задължителна. Според други най-важна беше научно-изследователската работа.
Трети смятаха, че приемните комисии търсят ренесансови личности, всестранно развити хора, които олицетворяват изкуството медицина и затова наред с физиката, математиката и биохимията, трябва да се изучават и философия, литература и история.
Повечето съветваха да не признаваш, че гледаш телевизия, а че в свободното си време пишеш стихове.
Имаше толкова теории, колкото и кандидат-студенти. Някои харесаха диалога. Други ставаха още по-нервни.
Кейтлин не беше член на „Бъдещи последователи на Ескулап“, но имаше отлични оценки по всички предмети. Тя бе подала документите си за кандидатстване във факултета по медицина в университета в Лос Анджелис, но въпреки това се притесняваше, че може да не я приемат.
Кейтлин познаваше момичето, което ги канеше да присъстват на упражненията за подготовка за събеседването. Тя беше забелязала Аманда Прентис и й се възхищаваше. Аманда излъчваше увереност и съпричастност.
— Упражненията ще започнат в понеделник и ще бъдат шест. Моля ви, запишете се сега, за да можем да запазим достатъчно зали. Но не се записвайте за всяка вечер — лъчезарно се усмихна Аманда. — Ако прецените, че не се справяте добре и са ви необходими още упражнения, лесно можете да дойдете още веднъж. Но никой не се нуждае и от шестте упражнения.
Кейтлин се записа за събота. Но в уречения час в залата се явиха само тя и момичето, което излъчваше топлота и надежда.
— Предполагам, че ще сме само ние — каза Аманда.
— Ами, ако искаш, да отложим заниманието.
— Не. Ще се упражняваме. Но ако нямаш нищо против, ще пропусна встъпителната си реч, която е предназначена за отпускане на нервите, защото изглеждаш спокойна.
Кейтлин наистина не беше нервна. Тя беше убедена, че стане лекар. Хирург.
— Готова ли си да започнем? — попита Аманда.
— Разбира се.
— Чудесно. Ще започна с лесния въпрос. — Аманда стана сериозна и възприе ролята на член на приемната комисия. — Моля ви, кажете ми, госпожице Тейлър, защо искате да станете лекар?
В съзнанието на Кейтлин се появи любим образ. Красивите очи на Маги блестяха от обич към нея.
— Какво има, Кейтлин? Ще ми кажеш ли?
Кейтлин се намръщи, като чу гласа, който беше толкова различен от този на майка й, но въпреки това — нежен и загрижен.
Тя поклати глава. Аманда сигурно щеше да я остави на мира и да си тръгне. Очевидното безпокойство на Кейтлин щеше да я прогони.