— Спасявала се е — поправи я Патрик. „Първо от пламъците, после от осиновителя… и накрая от всички мъже. Но аз ще те прегръщам нежно, Аманда.“
— Какво? А, да. Предполагам. За Шери беше необходимо да напълнее, за да отклонява вниманието към нея. Тя бе наследила ръста, формите и осанката на Бренди и макар да бе добавила петнайсет-двайсет килограма към теглото си, пак привличаше сладострастни погледи. В продължение на тринайсет години Шери тежеше петдесет килограма повече, отколкото е сега. И се извисяваше над всичките си съученици. Може би й се подиграваха, но тя се чувстваше в безопасност в защитната си обвивка и беше толкова безстрашна и самоуверена, че всъщност й се възхищаваха. И момчетата, и момичетата се тълпяха при нея за съвети. Решиха, че е умна. Предполагам, че жизненият й опит я направи мъдра. Като се замисля, съветите й наистина бяха мъдри, Шери казваше на съучениците си да бъдат добри един към друг и към себе си… и да се обичат.
— Хубав и непреходен съвет.
— Да, и много популярен. Съветите й да не се измъчват за дребни неуспехи, я направиха не само оракулът на гимназията, но и любимка и приятелка на всички. Нещо като плюшено мече.
— Съучениците й забелязаха ли, че Шери им е приятелка, но те не са й приятели?
— Не — тихо отговори Аманда. — Но тя се чувстваше добре, така както искаше. Шери не желаеше да разказва на никого за себе си.
— И всъщност не е била плюшено мече, нали? Не е искала да я прегръщат и милват.
— Не. Никой не я докосваше и Шери не докосваше никого.
— Но никой не е забелязал това.
— Не.
— Сега Шери е лекар. Докосването проблем ли е за нея?
— Най-трудното е да я докосват. Всъщност, за Шери това е невъзможно. Но тя може и трябва да докосва.
— Дори мъже?
— Да… Ако са пациенти. И тя е техният лекар.
— Спомена, че Шери е психиатър.
— Да. Сега. Психиатрията беше мечтата й. Но Шери направи малко отклонение към акушерството. Не можа да устои. От мига, в който извади първото бебе, тя беше като омагьосана. Още не може да си обясни влечението.
— Не може? Не се ли дължи на желанието й да има деца и да ги обича така, както Шери е трябвало да бъде обичана?
— Да, това е логичното обяснение. Но не е така.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Шери е безмилостно аналитична. Тя иска да разбере каква е истинската й същност и защо се страхува от някои неща, а не се бои да анализира себе си. Влечението й към акушерството още остава загадка. При това опасна.
— Опасна?
— Шери почувства риска от самото начало. Тя много искаше да помага на бебетата да се раждат. Желанието й беше отчаяно и в края на краищата се оказа вредно за нея. Шери беше обсебена от бебетата и искаше да ги покровителства.