— Тогава мислиш, че казва истината?
Аманда сви рамене.
— Мисля, че няма значение. Тя е сторила неизмеримо добро с готовността си да говори по въпроса и с правосъдието, което е било упражнено след публичното й изявление.
Да. Гейбриела Сейнтджон-Феърфакс, известната защитничка на правата на жертвите, бе помогнала на хиляди жени и невинни момичета. Злото, което бе сторила — умирането на надеждата у един самотен мъж — беше незначително и маловажно.
Освен, ако разбира се, ти не си този мъж.
24.
Институт по сърдечни заболявания
Понеделник, 6 май
Кейтлин гневно погледна часовника си. Три и половина. Само пет минути, откакто го погледна последния път. Първият понеделник на май беше забележително спокоен.
Състоянието на пациентите й беше стабилно. Предстоеше й операция едва на другия ден. Пощата беше оскъдна.
Светът се бе смълчал. Сякаш всички бяха затаили дъх. Може би в очакване на страстната й нощ с Джеси?
Не. Всъщност преди петнайсет минути спокойствието беше нарушено от чудесна новина. Обаждането на Стивън. Прекрасната вест, че костите на Патрик вече са приели клетките на Джеси.
Съобщението я изпълни с радост.
Три трийсет и пет. Кейтлин можеше да си отиде вкъщи. Но какво щеше да прави там? Да се приготвя за Джеси?
Телефонът иззвъня и прекъсна мислите й. Кейтлин вдигна слушалката.
— Ало.
— С доктор Кейтлин Тейлър ли говоря?
— Да. Лилит, ти ли си? Радвам се, че те чувам. Къде си?
— С Тимъти сме в Лос Анджелис.
— Всичко наред ли е?
— Да, Кейтлин. Цялото семейство Аскуит се радва на отлично здраве и настроение. Робърт и Тимъти са във възторг от сценария на „Крадец на сърца“.
— Наистина е сензационен. Прочете ли го?
— О, да, и напълно съм съгласна с теб. Е, не искам да те задържам. Само се питах дали ще може да се видим. Далеч от болницата.
Сърцето на Кейтлин се сви. Тя си спомни каква бе причината, когато последния път Лилит бе поискала да се срещнат.
— О, Лилит, нещо не е наред! Отново ли се е появил тумор?
— Не. Чувствам се много добре. Само си помислих, че ще бъде хубаво да се видим и да побъбрим.
— Да, ще ми бъде много приятно — съгласи се Кейтлин, но продължи да се безпокои. Само ако Лилит се бе обадила по-рано… Кейтлин реши, че трябва да се срещнат, когато е свободна и имат достатъчно време да побъбрят. — Чакай да си погледна графика. Винаги може да възникне спешен случай.
— Мила моя, вечно ще ти бъда благодарна за Тими и оценявам готовността ти да пренебрегнеш личните си планове заради професионалните си задължения.
Кейтлин се почувства неудобно, намръщи се и се вторачи в календара пред себе си. През следващите два дни й предстояха операции и щеше да бъде невъзможно да се срещне с Лилит.
— Ще ти бъде ли удобно да се видим в сряда, в пет и половина?
— Разбира се.
— Добре. Може да се срещнем в „Просперо“, кафенето в „Ариел“.
— Чудесно.
— С нетърпение очаквам да те видя, Лилит.
— И аз.
Кейтлин понечи да запише часа и мястото на срещата с Лилит, когато над бюрото й неочаквано падна сянка.
Тя вдигна глава.
— Патрик?
Сините му очи блестяха от гняв.
— Джеси е донорът, нали?
— Да.
— Как стана така?
— Аз му казах. Не се наложи да го убеждавам. Той се съгласи веднага. Знам, че извърших предателство, Патрик, и имаш право да ми се сърдиш. Но ако възникнат същите обстоятелства, ще го направя отново и отново.
В очите му блесна изненада, но гневът остана.
— Мислиш, че съм разстроен, така ли?
— Не мога да преценя.
Патрик бе завладян от различни емоции — радост, че организмът му приемаше клетките толкова бързо, тъга, защото Аманда беше с Джеси, и гняв към себе си заради тъгата, която изпитваше. Всичките противоречиви чувства към брат му се бяха събудили.
Но чувствата му към Кейтлин бяха ясни и чисти.
— Всъщност, много съм ти благодарен, Кейтлин.
— О, добре — с облекчение въздъхна тя.
— Как го намери?
— Чрез Тимъти Аскуит. Той ми обясни къде се намира къщата на Джеси в Мауи.
— И ти отиде там? Наистина си изумителна.
— Не, Патрик, не съм. При дадените обстоятелства, и ти би направил същото.
— Ти наистина не разбираш, нали, Кейтлин?
— Какво?
— Колко си невероятна.
— Ами…
— Недей да спориш!
— Няма.
— Какво каза Джеси?
— Каза „да“, Патрик. Само това.
— Друго?
— Не искаше да знаеш, че той е донорът. Според мен мислеше, че ти ще откажеш трансплантацията, ако знаеш. Вярно ли е, Патрик? Щеше ли да предпочетеш да умреш, отколкото да получиш помощ от Джеси?