Тази нощ Аманда и Джеси чувстваха, че ще се отдадат на страстта.
Решението да правят секс, да мислят за това и да бъдат сигурни, че го искат, беше модерно. Но в съвременния свят последиците от безразсъдната страст можеше да бъдат и необратимо трагични.
Специалистите съветваха хората да не се доверяват на импулсивните си желания и да бъдат подготвени и информирани.
Кейтлин не беше подготвена, поне емоционално, но беше напълно запозната с последиците от медицинска гледна точка.
Тя бе взела кръв от бъдещия си любовник. Изследванията на кръвта, които се препоръчваха преди сексуалния контакт, бяха рутинна част и от тестовете на костния мозък на донора. И защо не?
Резултатите на Джеси бяха отрицателни и тази нощ двамата щяха да бъдат заедно в леглото. Между тях имаше привличане. Кръвта им беше чиста. Те бяха възрастни и предприемаха тази стъпка по взаимно съгласие.
Всичко беше наред.
„Но аз съм влюбена в него.“ Кейтлин вкопчи пръсти в изкуствените перли, символ на любовта на Маги. На истинската любов между майка и дъщеря.
„О, мамо, ти знаеше, че това ще се случи. И аз съм като теб. И за мен тази любов е невъзможна. Твоят Майкъл е имал съпруга. А Джеси има други жени и е обвързан с белия си лъв.“
Но най-силно от всичко Джеси Фолкнър беше привързан към самотата и уединението си.
И Кейтлин беше самотна.
Може би след тази нощ с Джеси щеше да бъде още по-самотна.
„Няма значение. Ще изживея тази нощ на страст и ще запазя спомена, така както Маги пазеше спомена за Майкъл.“
Джеси й бе обещал вечеря на свещи. Това беше изненадваща отстъпка пред романтиката, освен ако човек не беше чел романите на Грейдън Слейк. Героините му се наслаждаваха на пространни прелюдии към секса и на предизвикателно прелъстяване и действието неизменно се развиваше в елегантни локали.
Но тази нощ прелъстяване не беше необходимо. Кейтлин вече бе прелъстена и Джеси го знаеше. Приемайки поканата му за вечеря, тя се бе съгласила да се люби с него.
В седем без пет Кейтлин реши да се преоблече и да разпусне косите си.
Щеше да си сложи нещо по-неофициално и не толкова романтично. Така щеше да бъде по-безопасно… Особено ако Джеси си тръгнеше няколко минути, след като Аманда му кажеше онова, което трябваше.
Тя разпусна гарвановочерните си коси и в същия миг на вратата се позвъни.
Джеси бе подранил.
Беше късно да се преоблича.
— Здравей, Кейтлин — тихо каза той.
— Здравей.
— Изглеждаш невероятно.
— О, благодаря.
„И ти.“ Джеси беше облечен в елегантен тъмносив костюм. Зелените му очи блестяха, а черните му коси бяха леко разрошени от вятъра и подчертаваха красотата на чувственото му лице.
— Мислех да… си направя друга прическа.
— Косата ти е прекрасна.
— Ами, влизай.
Кейтлин почувства онова великолепно привличане в мига, в който отвори вратата.
Джеси разбра това. Той вече не беше предпазлив, а изпитваше само радост и желание и с огромни усилия на волята се сдържаше да не я притисне в обятията си и да я обсипе с целувки.
Но изведнъж всичко се промени, сякаш Кейтлин се колебаеше, въпреки влечението си, и долавяше тъмните сенки, които бяха накарали родителите му да го презират и дори Патрик да повярва, че Джеси е способен на ужасни престъпления. Вероятно през почивните дни тя бе убедила Патрик да й каже истината за Джеси.
Почивните дни. Бяха му се сторили цяла вечност. Джеси имаше чувството, че броди из безкрайна пустиня, умира от жажда и животът му свършва, но въпреки това се надява да срещне Кейтлин. Но тя очевидно беше мираж.
— Какво има, Кейтлин? — с пресъхнало гърло попита той.
— Патрик.
„Той ти е разказал за мен и ти си му повярвала. Всяка дума. Всяко престъпление.“
— Какво за Патрик, Кейтлин?
Гласът му беше строг и безмилостен. Тя потрепери от ожесточеността му. Но нямаше избор.
— Патрик знае, че ти си донорът. Съжалявам.
И първия път Кейтлин му се бе извинила. Тогава тя очакваше, че Джеси ще се ядоса, защото го е принудила да я предпази от огромните челюсти на снежнобелия лъв.
И сега очакваше, че той ще се разгневи.
Но остана изненадана.
Джеси прие признанието й с облекчение и се усмихна иронично, сексапилно и обезоръжаващо.
— Няма значение. Вече е късно.
— Късно?
— Той не може да промени нищо, нали? Стивън каза, че костите на Патрик вече приемат клетките ми.