— Патрик не иска да промени нищо, Джеси. Той щеше да се откаже от трансплантацията, ако знаеше, че ти си сгрешил.
— Не съм сигурен за това, Кейтлин.
— Но аз съм сигурна. Патрик ти е благодарен. Всъщност той иска да говори с теб и да ти го каже.
— Нима?
Джеси Фолкнър изглеждаше невъзмутим, но Кейтлин усети безпокойството му.
— Да. Каза, че не може да говори с теб тази вечер. Но… ти винаги можеш да го намериш.
— Имам планове за тази вечер, Кейтлин. — Гласът беше заплашително тих и невероятно интимен, но Кейтлин още долавяше ожесточеността, нетърпението и силното му желание да я притежава. — Не си ли спомняш?
— Да. Спомням си.
И тогава Джеси я докосна — милувка, която я накара да се разтрепери не от страх, а от страст.
Той се страхуваше от деня, в който щеше да бъде принуден да се раздели с нея и когато опасността за Кейтлин станеше твърде голяма. И ако онзи ден не настъпеше, щеше да дойде друг, опасен за него — денят, когато Джеси щеше да й каже за престъпленията, за които бе изтърпял наказанието си.
„Довери ми се. Вярвай в мен. Обичай…“
— Гладна ли си, Кейтлин? Искаше ли да вечеряме някъде? Или изгаряш от неутолима страст като мен?
— Изгарям от страст — прошепна тя.
И тогава можеше да започнат да се любят. Но Джеси видя сянка на безпокойство.
— Кейтлин?
— Изгарям от страст — отново прошепна тя. — И се страхувам.
— Страхуваш се?
— От теб. От опита ти. И от очакванията ти.
— И аз се страхувам. От теб.
— Говоря сериозно, Джеси. Аз…
Кейтлин замълча, защото той нежно прокара пръсти по устните й.
— И аз. Най-важното е какво ще преживеем заедно, Кейтлин. Нищо друго няма значение. А що се отнася до очакванията, единственото, което може да ме разочарова, е ако ми кажеш да си тръгна.
— Няма да ти го кажа.
— Не? — усмихна се Джеси.
— Не.
Героите в романите на Грейдън Слейк говореха открито за секс. Думите им не бяха вулгарни, а шокиращи, омайващи и вълнуващи.
В любенето на Кейтлин и Джеси нямаше ясни думи, нито предизвикателен, пикантен диалог, а само нежно прошепнати имена и въздишки.
Сцената беше не просто сексуална, а любовна. Още никой не я бе описал или преживял, нито си я бе представил.
Не и Джеси.
Нито Кейтлин.
Нито един от двамата не можеше да си въобрази подобна нежност, желание, страст и потребност.
— Джеси — промълви тя. — Джеси?
Въпросът беше на жена, която се пита дали любовникът й чувства магията, изумлението и радостта от близостта.
Джеси чувстваше всичко това.
— Кейтлин — прошепна той, а после, изпитвайки потребност да се слее с нея, добави: — Кейтлин.
— Но ти не си спомняш онзи ден в Езерото на Грейдън.
Аманда заговори за пръв път, откакто Патрик бе започнал да разказва историята си. Сагата бе приключила в килията в предварителния арест на Джеси в Монтклеър няколко часа, преди да бъде изпратен в затвора.
— Не — отговори Патрик. — Не си спомням. Но Джеси призна всичко. Онзи ден в ареста. Той призна и за двете престъпления.
— Но…
— Какво?
„Но ако Джеси е изнасилвач и изпитва презрение към жените, аз щях да доловя омразата и ожесточеността му“, помисли си Аманда.
В продължение на много години братята Фолкнър живееха отчуждени един от друг. Аманда също познаваше отчуждението и изолацията, но не прекъснатата връзка между близнаци, а липсата на загадъчната, вълшебна и прекрасна близост между жените и мъжете.
Аманда знаеше, че не всички мъже са като Ройс, но въпреки това се страхуваше от тях, особено от онези, които проявяваха интерес към нея. Докато не срещна Патрик.
Той й бе помогнал да види добротата. А в „Ариел“ тя бе разбрала, че Джеси също е добър човек.
— Но аз се почувствах в безопасност с Джеси — каза Аманда.
„И аз винаги съм се чувствал в безопасност с Джеси — помисли си Патрик. — Закрилян и обичан. Това беше отдавна, когато бяхме малки. А сега Джеси спаси живота ми.“
26.
Корт Апартмънтс, Уестуд
Понеделник, 6 май
Те щяха да се любят цяла нощ. Да се обичат.
Нямаше да заспиват. Не искаха.
И нищо, и никой нямаше да ги обезпокои.
Кейтлин не беше на повикване. И ако някой от пациентите й се нуждаеше от грижи, доктор Франк Фаръл щеше да направи всичко необходимо.
Любенето им нямаше да бъде прекъснато от професионални или лични проблеми. Патрик — единственият им близък човек — беше добре. Нямаше да се обадят посред нощ на Кейтлин, за да й кажат, че сърцето на майка й не е издържало. Тази трагедия се бе случила отдавна. А Майкъл, бащата на Кейтлин, беше загадка, която никога нямаше да бъде разкрита.