Някъде в сумрака започна настойчиво да звъни пейджър.
Джеси стана от леглото и с бързи крачки прекоси стаята. Пейджърът беше в джоба на елегантния му, тъмносив панталон. Той го извади и активира екрана. Кейтлин видя, че лицето му пребледня.
Дали бяха нападнали къщата му в Мауи и бяха убили снежнобелия лъв?
— Джеси? С лъва ли се е случило нещо?
— Не. Къде е телефонът ти, Кейтлин?
— Тук. На нощното шкафче.
Кейтлин посегна към халата си. Тя щеше да отиде във всекидневната, за да остави Джеси да говори на спокойствие.
Но преди Кейтлин да успее да стане от леглото, той сложи ръка на рамото й, за да я спре.
„Нуждая се от теб, Кейтлин“
И после тя разбра защо Джеси Фолкнър има оператори, които знаят къде е по всяко време на денонощието.
Той набра седемцифрен, местен номер. Обади се мъж, на име Даниъл. Джеси се изненада, като чу гласа му, сякаш очакваше друг, сетне заговори официално и загрижено. Накрая настоя:
— Искам да говоря с нея.
После гласът му се промени и стана нежен и спокоен, въпреки напрежението, което явно изпитваше.
— Здравей, Риса. Да, миличка, наистина съм аз. И знаеше ли какво. В Лос Анджелис съм. Всъщност съм срещу болницата. Ще ми кажеш ли какво има, мила? Защо се страхуваш толкова много? Не. По-добре ти ела тук, в болницата, при мен. Тогава ще говорим. Само двамата. Обещавам. Добре, Риса. Скоро ще се видим. А сега, нека да кажа още нещо на татко ти.
Даниъл се обади отново и Джеси гневно каза:
— По дяволите, защо мислиш, че се страхува, Даниъл? Та тя не може да диша. Трябва веднага да я заведеш в болницата.
Джеси затвори и се обърна към Кейтлин.
— Ела с мен, Кейтлин. Ела с мен.
Риса беше очарователното име на момиченцето, което бе изпаднало в опасност в романа на Грейдън Слейк „Влез, не стой на дъжда“. Може би героинята бе кръстена на дете, което Джеси познаваше и обичаше.
Той не каза нищо по време на краткия път до болницата. Джеси вървеше след Кейтлин, за да го води, сякаш не виждаше нищо друго, освен момиченцето на име Риса, което не можеше да диша.
Двамата влязоха в спешното отделение.
Триш вдигна глава.
— О, Кейтлин, здравей. Пациент ли имаш?
— Не, дойдох, защото… Очаквате ли момиченце на име Риса?
— Пациентката на Франк? С вродения порок на сърцето?
Кейтлин бе предположила, че детето страда от астма или някакво друго остро респираторно заболяване. И през ум не й мина, че сърцето на Риса може да е увредено. А може би не искаше да си го помисля. Щом не можеше да диша, момиченцето явно беше тежко болно.
Но Кейтлин осъзна, че би трябвало да се досети за това по-рано. Джеси я бе попитал за Франк. Неочакван въпрос, зададен безразлично под прикритието, че извършва проучване за романите си. А всъщност Джеси проучваше сърдечния хирург на Риса.
— Да — измънка Кейтлин. — Пациентката на Франк.
— Тя ще бъде приета в кардиологичното интензивно отделение. Франк е с нея. И Марти Ганц. — Триш замълча за миг, преди да обясни защо и педиатър сърдечен хирург, и педиатър кардиолог придружават пациентката по пътя до болницата. — Франк е много близък на семейството. Съсед и приятел. Той и Марти следят състоянието на Риса още от раждането. Тя има вроден порок на сърцето и… Знаеше ли вече това, Кейтлин?
— Не. — „Не знам нищо, освен, че Риса означава много за Джеси.“ — Моля те, разкажи ми какво знаеш.
— Ами, разбрах за случая преди час, когато Марти се отби тук, за да вземе лекарства, докато отиваше в Бел Еър. Предполагам, че Риса е на пет или шест години…
— На шест — уточни Джеси.
Триш погледна красивия, загадъчен мъж, който стоеше зад Кейтлин. И когато разбра, че няма да ги запознаят, тихо добави:
— Добре шест. Чувствала се добре. През юни планирали да я оперират. Риса е знаела за операцията и изглежда, не се е страхувала. Но преди седмица неочаквано заявила, че не иска да я оперират. Никой не се притеснил, защото Риса нямала оплаквания. Можело да отложат операцията с няколко месеца, докато тя се успокояла. Но вчера се случило нещо, макар че не знаят какво. Момиченцето се страхувало да дойде в болницата, затова не са й направили изследвания. Марти смята, че проблемът изведнъж се е задълбочил.
— И е получила сърдечна недостатъчност?
— Да. През последните двайсет и четири часа отказвала да взима лекарства и настоявала, че й няма нищо. Но тази вечер е получила белодробен оток, който трябва да бъде лекуван или поне овладян, докато Франк я докара в операционната. Предполагам, че това смятат да направят. Диспечерът каза, че са тръгнали насам. — Триш се намръщи, колебаейки се дали да каже още нещо пред непознатия мъж, после реши да разкрие истината, защото и без това всичко щеше да стане ясно, когато линейката пристигнеше. — Дават й кислород, но не съм сигурна дали Риса се страхува толкова много от болницата или…