„Или изобщо няма избор.“
— Не се страхува — каза Кейтлин.
„Защото Джеси е тук. Дали той е бащата на Риса? Затова ли изпита такива противоречиви чувства, когато нарече Даниъл татко?“
Пронизителният вой на сирена прекъсна мислите й.
На главния вход мигновено се събраха медицински сестри, готови да придружат пациентката до кардиологичното интензивно отделение.
Кейтлин се замоли на Бога.
Санитарите отвориха задните врати на линейката. Движеха се бързо — сигнал, че момиченцето още е живо…
Риса се бореше за живота си. Тя седеше в количката, защото това беше единственият начин да диша.
Русите й коси бяха влажни и залепнали по лицето, а очите й бяха затворени в отчаяна съсредоточеност.
— Отиваме направо в интензивното отделение — каза Франк.
Нито той, нито Марти забелязаха Кейтлин.
Джеси тръгна след тях. Кейтлин го последва и го хвана за ръката, за да му попречи да се качи в асансьора.
На лицето му не се изписа изненада. Нямаше място за такова незначително чувство.
— После ще отидем там — обясни Кейтлин. — Най-добре е да ги оставим да я подготвят.
— Да се качим по стълбите — предложи Джеси.
„Не“, помисли си тя. Броят на ретикулоцитите му не беше достатъчно висок. Кейтлин научи тази подробност следобед, по време на телефонния разговор със Стивън.
Хематокритът на Джеси, изследван сутринта, беше по-нисък, отколкото Шеридан бе очаквал на този етап след взимането на костен мозък и кръв. Но Стивън не беше особено разтревожен, защото Джеси имаше ретикулоцити и макар и бавно, хематокритът му се възстановяваше.
Но Джеси не трябваше да изкачи осем етажа стълби.
Кейтлин не можа да каже нищо. Преди да успее да възрази, пристигна друг асансьор и… родителите на Риса.
Четиримата се качиха в асансьора и Кейтлин ги поведе към интензивното отделение. По време на онези тягостни минути Джеси ги запозна.
Красивият, мълчалив мъж беше Даниъл. Никой не би се усъмнил в любовта му към тежко болното момиченце. Но когато погледнеше Джеси, на разтревоженото му лице се изписваше и нещо друго — презрение.
Красивата жена до Даниъл се казваше Стефани. Може би беше бивша любовница на Джеси? Жената, която той бе обичал и загубил, заедно с Риса, когато Стефани бе предпочела Даниъл? Разбира се. Когато отговори на съобщението по пейджъра, Джеси очакваше, че ще разговаря с нея, а не с Даниъл. И Стефани гледаше Джеси точно като бивша любовница. В погледа й се четеше разкаяние за болката, която му бе причинила.
— Ще я излекуват — каза Кейтлин, когато четиримата застанаха пред интензивното отделение.
През остъклената стена се виждаше, че Риса е заобиколена от лекари и сестри. Анестезиологът очевидно смяташе, че е крайно време да интубира малката пациентка.
— Ще й помогнат да се почувства много по-добре — повтори Кейтлин, въпреки безпокойството си. „Няма да се наложи да я интубират. Риса ще реагира на медикаментозното лечение и дишането й ще се нормализира. После ще може да говори и ще каже на Джеси защо се страхува толкова много.“ — Едва тогава ще можеш да говориш с нея, Джеси. Няма да продължи дълго.
— Трябва да знае, че съм тук.
— Добре.
Джеси откъсна поглед от детето и се обърна към Кейтлин.
— Сега ли?
— Да — усмихна се тя. — Веднага.
Кейтлин влезе в интензивното отделение и тихо каза:
— Здравей, Франк.
— Кейтлин. Какво правиш тук?
— С Джеси съм.
Франк се намръщи.
— Джеси? Познаваш ли го, Кейтлин?
— Да.
— Добре?
— Много добре.
„Всъщност, изобщо не го познавам, но съм влюбена в него.“
Кейтлин нямаше представа какво се крие в душата на мъжа, когото обичаше. Франк Фаръл, изглежда, знаеше повече. Той обикновено не даваше оценки за хората, но явно знаеше нещо лошо за Джеси. Франк беше съсед и приятел на Даниъл и може би враг на Джеси.
— Джеси иска Риса да знае, че е тук, както й е обещал. Ще разговарят веднага, щом дишането й се нормализира.
— Добре — отговори Фаръл.
— Би ли й го казал още сега, Франк? Искам да убедя Джеси да се махне от стъклото, за да не гледа всичко това.
— Както и Даниъл, и Стефани. Ще предам на Риса съобщението на Джеси. Ти му намери спокойно място, а аз ще изпратя Даниъл и Стефани в някоя тиха стая.